Братството на розата

— От друга страна имаш късмет. Нямам време за губене. Трябват ми отговори. Елиът ме преследва, но не заради Крис. Това е привидното му извинение. По дяволите, той е накарал Крис да ме намери — след като Крис вече бе осквернил светото убежище.

— Това е лудост.

— Разбира се — безпомощно повдигна рамене Сол. — Ако руснаците знаеха, че Елиът вместо да убие Крис, го е помолил за услуга, щяха да издадат нова заповед. Елиът рискува живота си, за да ме намери.

— Защо?

— За да ме убие.

— Нима очакващ че ще ти повярвам? Елиът ти е като баща.

— Има нещо по-важно от приятелството му с мен, по-важно от организацията ни, толкова важно, че иска да ме отстрани. — Сол сбръчка чело. — По дяволите, обаче не знам какво е! Затова дойдох при теб.

— Но как бих могла аз…?

— Атлантик Сити. Преди Крис да нападне убежището. Дори тогава Мосад бяха след мен. Остава да предположа, че хората ви помагат на Елиът.

— Невъзможно!

— Не е! Но се случи!

Очите на Ерика проблеснаха.

— Ако сме помагали на Елиът, щях да зная. Много неща се промениха след последната ни среща. Предполага се, че съм чиновник в посолството ни, но всъщност сега съм полковник в Мосад. Контролирам разузнавателните ни отряди по Източното крайбрежие. Никой от нашите хора не би те убил без мое съгласие.

— В такъв случай, кой е наредил да те излъжат и да преиначат нещата? Някой в Мосад работи за Елиът.

Ерика продължаваше да го гледа гневно.

— Не мога да приема! Ако това, което казваш, е истина… — потръпна тя. — Чакай малко! Безсмислено е. Аз споря с теб без да знам подробностите. Разкажи ми какво точно е станало.

Сол се отпусна на един стол.

— Преди десет дни Елиът ми възложи задача. Фондация „Парадигма“.

— Хората на Андрю Сейдж? — Ерика широко отвори очи. — Приятелят на президента? Ти ли беше? Президентът обвинява нас.

— Защо?

— Фондация „Парадигма“ работеше за президента. Група американски билионери, които преговаряха с арабите. За да купуват по-евтин петрол, Министерството трябваше да прекрати лоялните си отношения с Израел. Президентът мисли, че сме защитавали интересите си, унищожавайки фондацията.

— С това сте спрели преговорите — каза Сол. — Веднъж и президентът да е логичен.

— Продължавай. После какво се случи?

— Нима наистина вече привлякох вниманието ти? Разбираш ли какъв е проблемът? Ако ми помогнеш, помагаш и на вас.

— Спомена Атлантик Сити.

— Елиът ме изпрати там след задачата.

— Абсурд. Там не можеш да се скриеш.

— Точно така. Но аз винаги правя това, което ми каже Елиът. Не противореча. Някой от Мосад се опита да ме убие в едно казино. Обадих се на Елиът за помощ. Той ме изпрати в един хотел, където група от Мосад ми бе устроила друга клопка. Само Елиът знаеше къде отивам. Те сигурно са разбрали от него.

— Казах ти, че това е невъзможно!

— Защото нищо не знаеш ли? Ти си наивна.

— Заради нещо друго. Този, който е помагал на Елиът, е същият, който е искал унищожението на групата на Сейдж. Не сме толкова глупави, че да убиваме приятели на президента, независимо колко ни се е искало да спрем тези преговори. Ние ще сме първите, които президентът ще обвини, така както и стана. Този удар не ни помогна — той ни навреди. Да не би Мосад да се е обърнал срещу Израел?

— Може би те не знаят защо Елиът иска да ме убие? Вероятно не знаят каква е връзката между мен и случилото се.

— Все още не разбирам защо мислиш, че са били от Мосад.

— Ще ти обясня. При ръкопашен бой те използват основата на дланта си за удар. Стрелят с Берети и Узита. Промъкват се тихо, сякаш стъпалата на краката им са плоски и ходят полуприведени, за да пазят равновесие. Никой друг не е обучен така. Дори си правят заглушители като вашите.

Тя го погледна с недоверие.

Крис се изкатери по стълбите. Обувките му с гумени подметки леко докосваха бетона. Той незабелязано се промъкваше плътно прилепен до стените, покрай перилата на стълбите, от площадка на площадка. Чуваше се единствено бръмченето на флуоресцентните лампи. Провери и петте етажа, но не откри никой. Слезе един етаж надолу, за да отвори аварийната врата и огледа четвъртия етаж. От двете страни на коридора имаше номерирани апартаменти. Вдясно видя асансьора, натисна копчето му и зачака. Една лампичка над вратата показа първо 5, после 4. Чу се звънче при отварянето на вратата. Държеше ръката си върху Маузера под якето, но нямаше никой.