Братството на розата

— Но защо? — попита Крис. — Той ни преследва. Можеше да има снимките ни на всяка първа страница из цялата страна. По-голям ще е шансът му да ни хване, ако толкова много хора ни преследват.

— Той обаче не иска публичност. Независимо защо е всичко това, той иска да го запази в тайна.

— Тогава какво? — Крис стисна юмруци. — Какво е толкова дяволски важно?

Сол усети, че Камарото завива. Равната магистрала неочаквано се смени с разбит страничен път.

— Това чудо няма ли амортисьори?

— Почти стигнахме. Вече е безопасно и може да седнете нормално — засмя се Ерика.

Сол доволно се изпъна на седалката. Протегна изморените си крака и се загледа през прозореца. Фаровете на Камарото осветяваха гъсти храсти от двете страни на тесния, прашен път.

— Къде сме?

— Южно от Вашингтон. Близо до Маунт Вернон.

Сол потупа Крис по рамото и му посочи една горичка. Над тях луната осветяваше прекрасна вила от червени тухли.

— Колониална?

— Малко по-късно. Построена е през 1800 година.

Ерика спря колата там, където алеята свиваше от дърветата към поляните, пред просторната веранда. Тя насочи фаровете си към горичката.

— Знаеш ли кой живее тук? — попита Крис. — Разбрахме се да не рискуваме при приятели.

— Не е приятел.

— Тогава кой е?

— Този човек е евреин. Бих се редом със сина му в Израел. Идвала съм тук само веднъж — когато дойдох да му съобщя, че синът му е загинал храбро — Тя въздъхна. — Показах му снимка на гроба. Дадох му и медала, който синът му не доживя да види. Каза ми, че ако се нуждая от помощ… — гласът й пресипна.

Сол разбра това, което тя пропусна да каже.

— Познаваше ли сина добре?

— Исках. Ако беше жив. Щях да остана с него в Израел.

Сол я прегърна, за да я успокои.

Къщата все още беше тъмна.

— Той или спи, или не е в къщата — каза Крис.

— Той е предпазлив. Неочаквани посетители толкова късно — не би светнал лампи.

— Прилича на нас — отвърна Крис.

— Сигурно сега ни наблюдава и се чуди кои, по дяволите, сме.

— По-добре да не го държим да чака повече.

Тя излезе от колата и мина покрай фаровете към къщата. От задната седалка на колата Сол наблюдаваше как тя изчезва в цъфналата дрянова горичка, погълната от тъмнината. Изчака пет минути. Изнервен, той посегна към вратата.

В това време високата й тънка фигура се появи от сенките. Ерика се качи в колата.

Сол си отдъхна:

— Вкъщи ли е? Ще ни помогне ли?

Тя кимна и подкара колата покрай къщата. Една алея завиваше към тъмната горичка.

— Казах му, че аз и мои приятели търсим място, където да отседнем. Обясних му, че е по-добре да не знае защо. Той нищо не попита. Разбра.

Камарото заподскача по алеята.

— Но ние напускаме къщата! — обърна се Сол.

— Няма да останем там — фаровете на колата осветяваха дърветата.

Сол чуваше песента на птичките при зазоряване през отворения си прозорец. Мъглата се вдигаше. Той се раздвижи, за да подтисне унинието си.

— Чувам жаби — каза Крис.

— Потомак е от тук нагоре — Те стигнаха до една полянка и малка къщичка, почти цялата покрита е лози. — Той каза, че това е стаята му за гости. Има ток и вода. — Тя спря, слезе от колата и огледа къщата. После кимна с одобрение.

Влезе заедно със Сол, а Крис мина отзад, за да провери наоколо. Дървени стълби се спускаха към стръмния склон надолу до мъгливата река. Чу в тъмнината как вълните се разбиват в брега. Нещо изплющя. Миришеше на гнило.

Зад него един прозорец в къщата светна. Обърна се и видя Сол и Ерика да отварят шкафовете в малката кухня. Прозорецът беше затворен и той не можеше да чува какво си говорят, но беше поразен от близостта между тях, въпреки че бяха любовници преди десет години. Досега той не бе имал такава връзка. Задръжките му го тормозеха. Гърлото му се сви, когато видя Сол нежно да целува Ерика. Засрамен, че гледа, той тръгна.

Започна да вдига шум, когато влезе. Всекидневната беше просторна, облицована е ламперия, е дървен под и греди на високия таван. Вляво видя маса, а от другата страна канапе пред камината. Мебелите бяха покрити. Направо срещу него имаше две врати и вход за кухнята. Беше прашно.

— По-добре да отворим прозорците — каза Ерика, когато със Сол влязоха във всекидневната. Тя махна покривките от мебелите. Вдигна се прах. — Има няколко консерви в шкафа.

Крис беше изгладнял. Отвори един прозорец, за да подиша чист въздух и после провери вратите на другите стаи.

— Спалня. Има и душ. Знаеш ли какво, аз ще приготвя нещо за ядене. Можеш първа да използваш банята.

— Няма да ти противореча! — тя разкопча блузата си и влезе, като затвори вратата след себе си.

Те чуха шума от душа и отидоха в кухнята, където отвориха три консерви говежда яхния. Коремът на Крис закъркори от глад.

Скоро водата спря да тече. Ерика влезе е хавлия на главата си, облечена в роба, която намери в дрешника.

— Изглеждаш прекрасно — каза Сол.

— А вие изглеждате, сякаш имате нужда от баня — присмя им се тя и направи реверанс.

Сол прекара пръст през мръсотията по лицето си и се усмихна. Но нямаше нищо смешно. Изядоха първите си хапки в мълчание. Най-накрая Сол остави лъжицата си.