Братството на розата

Крис лежеше на канапето във вилата и гледаше как слънцето осветява прозореца. Потомак се плискаше по брега. Лек ветрец поклащаше клоните. Птички пееха. Спомни си, че в онзи кибуц в Израел нямаше птички. Само пясъци, горещина и седем седмици потене, концентрация и болка. Когато обучението за професионални убийци свърши, той почти беше постигнал съвършенството, което Елиът непрестанно му внушаваше. Най-добрият сред малкото избрани, най-стриктният — способен, смъртоносен служител на световно равнище в началото на кариерата си. „През 1966“ — мислеше си той — „Когато бях млад.“

Сега, след успехите и провалите, след предателствата, Крис размишляваше за изминалите години. Агенцията, манастира, пак агенцията, изпитанието в Рим, Църквата на Муун, гроба, който си изкопа в Панама. Пътят му бе предопределен. На 36 години той преценяваше всичко, което беше научил. Анализираше седемте седмици в Израел, като си припомняше какво каза Ерика. Според описанието на Сол, мъжете, нападнали го в Атлантик Сити приличаха и на тях двамата. Хора, обвързани с Елиът, но обучени от Мосад. Той упорито се опитваше да си припомни за други американци в школата на Ротбърг. Но не успя. Пригади му се от извода. И за това ли ги е лъгал Елиът? Дали е пращал и други при Ротбърг, въпреки че им бе обещал, че са единствени? Защо ще ги лъже?

Крис си спомни още нещо. Докато Ерика пъшкаше от върховно сексуално удоволствие в спалнята, пред него изникнаха събитията от преди шестнадесет години в Израел, когато за пръв път я видя. Скоро след това Сол беше преместен в групата на Ерика. Въпреки натоварения режим, те намериха време да станат любовници. Крис почувства тежест в гърдите си. През онези дни той имаше такава нужда да зарадва Елиът, че се бе отрекъл от всякакви чувства, освен лоялността към баща си и брат си. Той се пречисти от всякакви желания за възнаграждение, докато баща му не позволи. Секс се позволяваше за терапевтични цели. Но любовна връзка — това бе немислимо. „Това ви компрометира“ — казваше Елиът. „Чувствата са обвързващи. Така ще се предпазиш от прекалено съсредоточаване. При мисия това може да те убие. Освен това, любовницата може да се обърне срещу теб. А и врагът може да я притисне, за да те накара да се обърнеш срещу агенцията. Единствените хора, на които можеш да се доверяваш, разчиташ и обичаш, сме аз и брат ти.“ Тежестта в гърдите му се увеличаваше. Горчивина го задавяше. Въпреки предпазливостта, Крис все пак бе изпитал някакви чувства. Не любов към жена, обаче, а вина за всичко, което бе направил, срам за измяната на баща си. Объркването го разкъсваше. Беше жертвал неща, които в крайна сметка се оказаха най-важните човешки нужди, за да удовлетвори баща си. Сега баща му се бе обърнал срещу него. Нима Елиът го бе излъгал и за любовта? Крис се измъчваше от съжаление за живота, който би могъл да води. Живот, който вече не можеше да има заради срама и вината. Ако Сол не беше в нужда, той би се самоубил, за да спре агонията си на себепрезрение. „Нещата, които Елиът ме караше да правя“ — мислеше той. Сви юмрук. — „И нормалното състояние, в което никога не изпаднах.“ Неспособен да се ядоса на Сол, той все пак му завиждаше. Сол бе успял да намери себеосъществяването си, но без да излъже Елиът. Почувства, че може да се противопостави на Елиът. Крис потръпна, присви затворените си очи, настръхна от съжаление. Ако всичко беше по-различно… Сурово поклати глава. Ако и двамата със Сол бяха в групата на Ерика в Израел… Гърлото му се сви. Щеше ли сега той да е този, който я прегръща?

Ерика се огледа в огледалото на съблекалнята. През прозорчето на вратата чу две продавачки да си приказват. Тя пристигна в десет, точно когато магазинът отвори. Няколко клиенти чакаха да влязат, така че мръсната й блуза и измачканата й пола не привличаха много внимание. Тя бързо прекоси отделението за дамски дрехи и си избра сутиен и бикини, кадифено сако, памучна блуза с индийски мотиви, джинси и високи кожени ботуши. Преоблече се в съблекалнята.

Като държеше старите си дрехи, тя надникна предпазливо и не видя други клиенти. Продавачките се обърнаха, когато тя наближи.

— Никога не се опитвайте да сменяте спукана гума с чисто нови дрехи — каза Ерика. — Трябваше да извикам „Пътна помощ“.

— Или гаджето си — подметна по-младата жена, която вече бе забелязала, че Ерика не носи халка.

— Скоро се разделихме. Ще ви кажа истината — той за нищо не ставаше.

Продавачките се засмяха.

— Знам какво имаш предвид — каза по-младата. — И моят за нищо не става. Освен за…

Те отново се засмяха.

— Нямаше да ми е зле, ако имах вашата фигура — подхвърли по-възрастната. — Изглеждате страхотно в тези дрехи.

— Поне нещо хубаво след гумата. Бихте ли се погрижили за тези? — Ерика им подаде мръсните си дрехи.

— Сега ще им намеря място — каза по-младата и ги пусна в едно кошче зад касата.

Докато по-възрастната изрязваше етикетите от дрехите на Ерика, тя им плати и се усмихна на името, написано на касовата бележка. Магазин „Златоцвет“. Помисли си, че такова име много би отивало и на еврейски кашер4.