Братството на розата

Освен шофьорските книжки и кредитните карти, пръснати по масата във всекидневната на вилата близо до Потомак, се виждаше и компютърна разпечатка. Чуваше се как шуми реката. Крис, Сол и Ерика разглеждаха листите. Това беше списък на имената на всички американци, които макар да не бяха свързани с Мосад, бяха получили подготовка в Школата за професионални убийци на Андре Ротбърг в Израел. Въпреки че молбата на Ерика го бе озадачила много, Миша Плец събра сведения от компютрите в посолството.

1965, серж. Кевин Макелрой,

Американска армия, Специални сили.

серж. Томас Конлин,

Американска армия, Специални сили.

1966, лейт. Сол Гризман,

Американска армия, Специални сили.

лейт. Кристофър Килмууни,

Американска армия, Специални сили.

1967, серж. към ген. щаб Нейл Прат,

Американска армия, Рейнджъри

серж. към ген. щаб Бърнард Холидей,

Американска армия, Рейнджъри

1968, лейт. Тимоти Дрю,

Американска армия, Специални сили

лейт. Андрю Хикс,

Американска армия, Специални сили

1969 серж. Джеймс Томас,

Американска морска пехота, Разузнаване

серж. Уилям Флетчър,

Американска морска пехота, Разузнаване.

1970, cm. офицер Арнолд Хакет,

Американски военноморски сили, Тюлени

ст. офицер Дейвид Пюс,

Американски военноморски сили, Тюлени.

Списъкът продължаваше — девет години, осемнадесет имена.

— Не мога да повярвам — каза Крис.

— Нима мислеше, че сте уникални? — Ерика се втренчи в него.

— Елиът ни каза, че сме. Убеждаваше ни, че иска да сме нещо специално. Единствените оперативни агенти в света с такава комбинация от способности.

— Може да е видял, че се справяте много добре и да е решил да повтори идеята си — Тя вдигна рамене.

— Не, ние отидохме в Израел през шестдесет и шеста — поклати глава Сол. — На този списък се вижда, че е имало двама преди нас. Елиът ни излъга, че сме единствени.

— Дори и след това — добави Крис. — През седемдесетте. След като повечето от тези мъже вече са били получили подготовката си при Ротбърг, той е продължавал да ни лъже.

— Сигурно е искал да ви накара да се чувствате като единствени — Ерика пак загледа листите.

— Аз не съм с нежна душа — каза Крис. — Никога не ме е интересувало колко други мъже са получили като моята подготовка. Просто исках да върша работата си добре.

— За да е доволен Елиът — продължи Сол.

— Точно затова искахме да вършим работата си добре — кимна Крис. — Защо, по дяволите, е трябвало да ни лъже за онези мъже?

— Не сме сигурни, че само Елиът се е занимавал с изпращането на хора при Ротбърг — каза Ерика.

— Трябва да допуснем, че е така.

— Все още не можем — отговори Ерика. — Не можем да си позволим просто да правим предположения. Вероятно е и някой друг да е споделял идеята на Елиът. Засега сме сигурни само в имената от списъка. Така че, какво знаем от него?

— Следа — каза Сол. — Мъжете са заминавали по двойки.

— Като нас — добави Крис.

— И са били с еднакъв чин. През шестдесет и пета Макелрой и Колинс са били сержанти. През шестдесет и шеста аз и Крис лейтенанти. Прат и Холидей през шестдесет и седма — сержанти. — Сол прекарваше пръст по листите и отбелязваше останалите чинове: артилерийски сержанти и старши офицери.

— Били са и от едни и същи войскови части — продължи Крис. — Макелрой и Конлин от Специалните сили.

— Като нас — отбеляза Сол.

— Прат и Холидей са били Рейнджъри. Томас и Флетчър от Морското разузнаване. Хакет и Пюс от Военноморските Тюлени.

— Но следата не е постоянна — обади се Ерика. — В това отношение двойките се различават една от друга. Четири различни части — Специалните сили, Рейнджъри, Морско разузнаване, Тюлени.

— Различни са, но си приличат — каза Крис.

Ерика смутено се усмихна.

— Това са елитни войски — заобяснява Сол. — Тези части са с най-добре тренираните кадри.

— Разбира се — каза Ерика.