Братството на розата

По антична история учеха за завоеванията на Александър и Цезаровите Галски войни. По американска история научиха за Войната за независимост, Войната през 1812, Гражданската война. В часовете по литература четяха „Червеният знак за кураж“, „За кого бият камбаните“, „Тясната червена линия“. Не обръщаха внимание на повтарящата се тема, защото книгите бяха изпълнени с героизъм и много действие, винаги вълнуващи. Момчетата харесваха и упражненията по стрелба, тактическите маневри, прецизната маршировка и другото обучение, което получаваха в училищната армия. Обожаваха военните игри. В часовете и в спорта ги окуражаваха да се състезават помежду си, да разберат кой е по-умен, по-силен, по-бърз, по-добър. Те не можеха да не забележат непознатите, които често се появяваха безшумно в края на гимнастическия салон или футболното игрище или в час, понякога в униформи, понякога не. Непознатите гледаха с присвити очи, сравняваха, преценяваха.

Сладкиши. Сол спаси живота на Крис заради тях през 1959 година. Момчетата бяха на четиринадесет. Не знаеха, че приключват един тип приключения и започват друг. С парите, които Елиът им даваше, те влязоха в училищния бизнес да внасят нелегално сладкиши и да ги заменят за продукти от кухнята и подобни нередности, които другите момчета правеха. На 10 декември след вечерния час, те се промъкнаха по снега към една усамотена част от високата каменна стена. Сол стъпи върху раменете на Крис и се закатери нагоре. Крис хвана ръката му и се набра нагоре. Легнаха на върха и заразглеждаха тъмната улица под себе си. На светлината на звездите виждаха как дъхът им излиза замръзнал.

Нямаше никой и те започнаха да се спускат. Сол се провеси първи, но внезапно Крис го чу да стене и стреснато погледна надолу. Сол се беше подхлъзнал на някаква издутина на улицата и паднал по гръб.

Крис не разбра това. Бързо скочи с присвити колене, за да поемат удара. В момента на приземяването си усети, че нещо не е наред. Както и при Сол, краката му го отхвърлиха. Падайки, тресна главата си в бордюра и се плъзна на улицата. Неясно осъзна, че през деня снега се е стопил, но сега, през нощта, бе замръзнал в гладка кора лед. Трескаво се заопитва да спре, търкаляйки се към Сол. Ботушите му удариха Сол и го отблъснаха по-нататък по улицата.

Внезапно дрънчене почти го парализира. Една кола с блестящи фарове зави край ъгъла. Приближаваше ги. Гумите й заскърцаха по заледената повърхност. Крис видя шофьора. Крещеше зад стъклото и дърпаше въжето на звънеца, припряно издърпа един лост. Спирачките изпищяха, но гумите продължаваха да се плъзгат напред. Крис опита да се изправи. Зашеметен от раната на главата си, той загуби равновесие и падна отново. Светлините на колата го заслепиха.

Сол се хвърли към него, хвана го за палтото и го издърпа към бордюра. Колата създаде течение като отмина и това накара Крис да потрепери.

— Побъркани хлапета! — изкрещя шофьорът зад прозореца.

Звънецът продължаваше да дрънчи, докато колата тътнеше надолу по улицата.

Крис седна на бордюра с глава между коленете, дишаше дълбоко. Сол прегледа черепа му.

— Прекалено много кръв. Трябва да те приберем в интерната.

Крис се изкачи с големи мъки обратно по стената. За малко да не успее. Един възпитател едва не ги залови, докато пълзяха по стълбите. В мрачната умивалня Сол почисти раната на Крис колкото можа. На другия ден, когато учителката попита какво се е случило с главата на Крис, той обясни, че е паднал по стълбите. Това трябваше да бъде краят на тази история, може би с изключение на факта, че Сол спаси живота на Крис и така приятелството им се задълбочи още повече. Но и двете момчета или не предчувстваха, или не разбраха какво точно можеше да им се случи.

Десет дни по-късно, когато отново преминаха през стената, по пътя им към магазините на другия край на парка Феърмонт ги нападна банда.

Най-големият поиска парите им, като посягаше към джобовете на Крис.

Крис се ядоса и го блъсна, но изобщо не видя юмрука, който го удари в стомаха. Със замъглен поглед видя други две момчета да се приближават към Сол и да хващат ръката му изотзад. Четвърти блъскаше Сол с юмруци по лицето. Шурна кръв.

Едва дишайки, Крис се опита да помогне на Сол. Почувства юмрук в зъбите си. Падна. Ботуш се заби в рамото му. Други ботуши го млатеха по гърдите, гърба, ребрата.

Той се търкулна, за да избегне ударите, гърчеше се. Притъпени юмруци отхвърлиха Сол върху него.

Смилиха се над тях и спряха да ги бият. Бандата прибра парите. Докато бягаха, Крис се взираше през вихрушката в окървавения сняг. Въпреки че не беше на себе си, стори му се, че има нещо мистериозно в това…

Не беше сигурен какво, нещо в…

Една полицейска кола ги откри, докато се клатушкаха към училището. Първо ги откараха до спешното отделение в болницата, после в училищния лазарет.

Крис разсъждаваше. Бандата повече приличаше на група възрастни отколкото на деца. Косите им бяха прекалено къси и спретнати. Ботушите им, джинсите и кожените якета странно нови. Бяха изчезнали със скъпа кола.