Братството на розата

— Много правила бяха нарушени — изръмжа инструкторът. — Ти не трябваше да задържаш картите. Но след като си ги имал е трябвало да спазиш друго правило — ако имаш тайна, пази я за себе си. Има още едно, дори по-важно правило и то се отнася за всички. Никога не крадете от деца в групата си. Ако не си вярвате един на друг, тогава на кого можете да вярвате? — гласът му се снижи и стана по-твърд. — Един от вас е крадец. Аз възнамерявам да открия кой е той. Стройте се всички — отсече накрая.

Те трепереха. Той се навъси, докато ги претърсваше.

Но не намери картите.

— Къде са те, Гризман? Няма ги у никой. Ти създаде безпокойство от нищо. Трябва да си ги загубил навън.

Сол не можеше да спре плача си.

— Но аз съм сигурен, че бяха в панталона ми.

— Кажи „сър“! — Сол подскочи. — И ако някога видя тези карти или чуя за тях отново, ти ще си най-окаяният нещастник в училището. Какво ви става на останалите? Раздвижете се! Приключвайте с обличането!

Момчетата се втурнаха да правят каквото им беше казано. Докато си обуваше панталона, Крис наблюдаваше как Сол гневно се взира във всички, които си закопчаваха ризите. Крис се досети какво прави Сол — търсеше издутини по дрехите, сякаш не вярваше, че инструкторът е претърсил достатъчно добре. Докато инструкторът заключваше вратата на басейна, Сол се премести близо до едно момче и заразглежда изпъкналия джоб на ризата му. Момчето извади носна кърпа и издуха носа си.

Инструкторът се извърна от заключената врата и изкрещя:

— Още ли не си облечен, Гризман?

Сол побърза, навличаше панталона, връзваше си обувките. Сълзи капеха по ризата му.

— Стройте се! — каза инструкторът.

Момчетата се подредиха двама по двама. Сол изтича на мястото си, пристягайки колана. Светът като че ли се променяше, докато маршируваха към пансиона. Няколко момчета му съчувстваха.

— Ах, това е много лошо. Какъв мръсен номер. Кой ли е толкова гаден, че да ти открадне картите?

Но групата не гореше от същото желание да бъде близо до Сол и да привлече вниманието му.

От своя страна Сол също не искаше да бъде близо до тях. В интерната остана сам. На вечеря отстъпи почетното си централно място. Предпочете да седне в края на масата. Не говореше е никого. Крис разбра. Ако те изолираха Сол, той също ги изолираше. Въпреки че само едно момче беше откраднало картите, Сол не можеше да каже кой. И затова обвиняваше всички. Момчетата на свой ред откриха, че Сол е уязвим. Той дори плака, а това го превърна просто в едно дете от групата. Картите му го бяха направили необикновен. И без тях ще бъде по-висок и по-силен, и по-бърз, но нямаше да има власт. Дори по-лошо — той ги беше объркал, като се провали.

Скоро класът вече имаше други герои на деня. В часовете по плуване няколко деца се изравниха със Сол, може би защото той не показваше ентусиазъм. Беше загубил радостта си. Но Крис никога не отиваше в басейна без чувството на безпокойство от това, което се случи в съблекалнята. „Кой беше откраднал картите?“ — чудеше се той. Забелязваше гневните искрици в погледа на Сол всеки път, когато групата се обличаше, сякаш Сол преживяваше отново загубата и унижението си.

Още един въпрос тревожеше Крис наравно с този. Как са били откраднати картите? Инструкторът беше претърсил всички момчета. Как са изчезнали картите? Развълнува се, когато внезапно му хрумна нещо.

Изгаряше от нетърпение да каже на Сол. Но тогава си спомни какво се случи, когато обърка Бейб Рут със шоколадовите пръчки и се възпря. Страхуваше се да не му се присмее отново, ако греши. Изчака подходяща възможност да докаже това, което подозираше. На следващия ден, когато класът отиде от училището в интерната, той се върна обратно. Тайно избърза до съблекалнята в подземието на гимнастическия салон. Претърси под пейките и шкафчетата за дрехи и откри картите пъхнати между една тръба и стената под мивката. Разтрепери се докато ги държеше. Който и да ги е откраднал, сигурно се е страхувал, че класът ще бъде претърсен. За да се защити, момчето е скрило картите в съблекалнята, планирайки да се върне обратно, когато е безопасно. Крис прибра картите в джоба си и останал без дъх затича от гимнастическия салон към интерната. Представи си колко ще се зарадва Сол. Сега Сол ще бъде негов приятел.

За разлика от групата, Крис не беше спрял да желае сближаване е него. Още в началото Сол го привличаше като брат. Той никога нямаше да забрави следобеда и часа по плуване, когато инструкторът го похвали че рита добре като Сол и той се обърна към него ухилен. Все едно че споделят някаква тайна. Но сега Сол беше издигнал стена около себе си и без помощта на картите Крис нямаше да знае как да проникне вътре.