Братството на розата

Докато мъжът говореше на Кочуби, Сол успя да разпознае копойската физиономия. Носеше зелен лоден с висока яка и черна кожена тиролска шапка. Борис Златогор Орлик — полковник от ГРУ и шеф на бюрото на КГБ в Париж. Орлик се гордееше с това, че никога не е убивал, откраднал тайна или предал дезинформация. Той беше теоретик, силен в методическото планиране и постиженията му си съперничеха с тези на Рихард Зорге, геният на съветското разузнаване срещу Япония през Втората световна война. Не друг, а Орлик беше доказал, че Юрий Попов — подполковник от ГРУ, е шпионирал за ЦРУ от 1952 до 1958 година, а Олег Пенковски — полковник от ГРУ, е бил шпионин на МИ–6 през 1962 година.

Кочуби излезе, но Сол не успя да затвори очи достатъчно бързо.

— А, Ромул, виждам, че вече си буден. Извинявай, че повиших глас, но с хора като Кочуби понякога е необходимо.

Сол не се опита да се прави на заспал. Изви се, за да седне. Започна да разглежда стаята — с облицовани стени, картини на селски пейзажи, камина.

— Къде съм?

— Близо до Лион. Една скромна вила, която понякога използвам за разпити.

— Къде е Ерика?

— Тук, в сградата. Няма нужда да се притесняваш. При нея има лекар. Добре е, въпреки че има отвратително главоболие.

Главата на Сол също го болеше. Той се отпусна в един стол. Бурни мисли нахлуваха в мозъка му.

— Как ни открихте?

— Международният език…

— Не разбирам…

— Музика. Освен цигулката, в калъфа имаше микрофон и радиокомпас.

Сол изстена ядосано.

— Кочуби беше толкова убедителен, че аз дори и не се замислих да проверя.

— Но ти почти я изхвърли през прозореца. Признавам, че в един момент ме изнерви.

— Това все още не отговаря на въпроса ми. Как разбрахте, че ще отвлечем Кочуби?

— Вашата агенция ни каза.

— Това е невъзможно.

— Беше особена информация. Тъй като Рем уби наш човек в Банкок, вашите хора в знак на благоволение ни предоставиха възможността да ви елиминираме.

— Елиът — Сол като че ли проклинаше.

— Така мисля и аз.

— Но как той…?

— Ще стигнем и дотам. Първо нека уточня положението — Орлик посочи към прозореца. — Зазорява се. Естествено е да си мислиш за бягство. Но чуй какво те очаква. Ти си в края на местния парк „Пилат“. На юг е разположено едно градче, а на север друго. Без съмнение знаеш, че имаме кучета. Следователно ще поемеш през гората нагоре. Но там трябва да заобиколиш селцето. Докато падне нощта или ще си в откритото кално поле или в селските гробища. Но където и да си, ще те настигнем. Ще получиш ново главоболие от стреличките ни и всичко трябва да започне отначало. Сигурен съм, че е много романтично да се биеш в гробища. Но действителността показва, че се зазорява и ние трябва да си поговорим. Съжалявам, че не мога да ти предложа „Бейби Рут“.

Сол присви очи.

— Добре си информиран.

— Можеш да разчиташ на това. Желаеш ли закуска? Моля те, не си мисли, че сме гарнирали с нещо кафето и кроасаните. Никога не оказва добър ефект.

Въпреки всичко, Сол се усмихна.

— Добре, нека сме приятелски настроени — Орлик свали белезниците.

Озадачен, Сол разтри китките си, като чакаше Орлик да сипе кафе и да отпие. Накрая каза:

— Тогава знаеш за сираците на Елиът?

— Сигурен съм, че ти е хрумвало. Латинската дума патриотизъм е със същия корен като баща. Pater. Patriae amor. Смятал си своя баща като допълнение на родината. Обучен да я защищаваш, ти си правел всичко, което той ти казва, без да осъзнаваш, че ти си верен на него, но не и на правителството си. Системата му е толкова великолепна, че и други са я използвали.

Сол спря да пие.

— И други ли?

Орлик се начумери.

— Наистина ли не знаеш? Предполагах, че си стигнал до същото заключение като мен. 1938 година.

— Има логика. Елиът тогава не е бил дори и в правителството. За първи път е изчезнал през 1954 година.

— И отново през 1973 година.

— Но по това време един от твоите хора, Голицин…

— Не моите. Той работеше за КГБ.

— …е бил въвлечен, но вашите хора го разстреляха за измяна.

— Тогава имаш някакъв напредък.

— За бога!

— Моля те, имай търпение. Мислех си, че можеш да ми обясниш някои неща. Никога не съм предполагал, че аз ще обяснявам на теб.

— Тогава кажи го, по дяволите! Какво става?

— 1938 година. Какво означава това за теб?

— Може да означава Хитлер и Мюнхен… или убежищата на Абелар.

— Добре. Оттам ще започнем.