Чародей

— Хамсин! — Думата се носи от колесница на колесница. Вече не са жадни за кръв войници, а шепа мънички уплашени същества, пред лицето на този унищожител на хора, градове и държави, на този погром за цели цивилизации.

Колоната се разсипва — всеки се стреми да хукне нанякъде, за да избяга от настъпващия ужас.

Щом мръднат от тясната твърда ивица, колесниците затъват до главините. Хората скачат от колите и зарязват конете, впрегнати в хамутите. Усетили смъртната опасност, те се изправят на задни крака и цвилят, като се мятат бясно, за да се освободят.

Хамсин се нахвърля върху всички без капка милост. Гласът му отново се променя — превръща се в могъщ рев. Хората бягат, обезумели от паника. Те се спъват и падат в рохкавия пясък, изправят се с мъка и пак бягат. Обръщат се и виждат ревналата като безумен звяр пясъчна стена, как застъпва собствената си пола и я поглъща в себе си, как се гърчат пясъчни завеси, бронзови, където ги огрява слънце и сиво-кафяви в сянката, хвърлена от собствената им чудовищна височина.

Таита стои с прострени нагоре ръце и гледа, как бурята поглъща военния отряд. Съзира Трок и Иштар, замръзнали като статуи под слънцето, но ето че фронтът на бурята ги достига и вече няма ни Трок, ни Иштар, няма хора, коне и колесници. Всичко е погълнато от гнева на хамсин.

Таита отпуска ръце, обръща гръб на чудовището и без да бърза поема надолу. Дългите му крака прекрачват трудните места, а сам той се опира на тоягата, когато минава от една издатина на друга.

Нефер и Минтака стоят хванати за ръце в основата на скалата. Приветстват го дълбоко объркани, а Минтака пита с невярващ глас:

— Ти ли повика бурята?

— Тя се мътеше през последните дни — отвръща Таита с безизразен глас и лице като каменна маска. — Всички забелязахте жаркия задух и противната жълта мъгла.

— Не — отвръща Нефер. — Не беше природата. Ти беше. Ти си знаел какво ще направиш през цялото време. А аз се усъмних в теб.

— Сега влизайте в убежището. Още малко и ще се стовари отгоре ни. — Гласът му потъва в грохота на хамсин. Минтака първа се шмугва в малкия отвор. Останалите я следват пълзешком. Преди да влезе и той, Хилто подава полупразните мехове.

Накрая отвън остава само Таита. Сякаш за да срещне собствената си рожба, той гледа с тържествен израз. Бурята връхлита със свирепа сила, цялата скала вибрира от напрежение и високата фигура на Таита изчезва. Първият пристъп трае само секунди и когато преминава, Таита стои на мястото си, непоклатим и спокоен. Бурята съсредоточава сили с глухо ръмжене и когато се хвърля напред като отвързан звяр от подземния свят, Таита се мушва в дупката и обляга гръб о стената.

— Затворете! — казва той и Мерен с Хилто блокират отвора с приготвени за целта камъни.

— Покрийте глави! — казва Таита и увива шала около лицето си. — Дръжте очите си затворени, ако не искате да ослепеете. Дишайте много внимателно, за да не се задавите с пясък!

64

Бурята връхлетя с такава мощ, че вдигна във въздуха колесницата на Трок и я затъркаля, заедно с впрегнатите коне, чиито кости затрещяха, счупени от стръката.

Трок също излетя във въздуха. Опита се да застане здраво на крака, но бурята го повали отново. Успя все пак да се изправи, благодарение на животинската си сила, но загуби всякакво чувство за ориентация. Щом отвори очи, беше заслепен от пясъка. Нямаше представа накъде е обърнат или къде би могъл да търси убежище. Вихърът се въртеше около себе си, така че напорът идваше едновременно от всички страни. Не посмя да отвори отново очи. Хасмин плющеше по лицето му и грубата му четка мажеше лицето и бузите, докато съобрази да ги покрие с шала.

В целия пясъчен ужас Трок изпищя:

— Спаси ме, спаси ме, Иштар и ще те възнаградя, както не си сънувал и в най-алчния си сън!

Сам не вярваше, че е възможно някой да го чуе в оглушителния рев на бурята, но ето че ръката на Иштар го хваща и стиска силно, за да покаже, че трябва да се държи здраво.

Залитат напред, до колене в течащия като река пясък. Трок се препъва в нещо и изпуска Иштар. Когато паникьосан започва да опипва трескаво наоколо, търсейки магьосника, разбира, че се е спънал в преобърната колесница.

Пищи отчаяно името на Иштар, като се върти в кръг, и Медеецът го улавя за брадата. Цял е охлузен от пясъка, ослепен е от пясъка, удавен е в пясъка.

Пада на колене и Иштар го изправя, като отскубва кичур от брадата му. Иска да заговори, но щом отваря уста, пясъкът нахлува вътре и го задавя. Знае, че умира — никой не може да преживее ужасното нещо, в чиято власт са попаднали.