Чародей

Той свежда глава и поема устата й в своята. Тя е влажна и толкова гореща, че устните му сякаш се стопяват в нея. Цял се загубва. Минтака си дава сметка, че обятията му са нейното любимо и жадувано място. Докато я целува, той изучава с пръсти всяка гънка и издатина по гърба й. Проследява линията на гръбнака, подобен на наниз перли между твърдите снопчета на мускулите.

Поставя длан на хълбока и чувства сладката извивка на ханша, като на скъпоценна порцеланова ваза. Простира ръце надолу и хваща бутовете й с две ръце, удивен от симетрията и твърдата им еластичност.

Тя притиска бедра към неговите, а момъкът още по-силно придърпва ханша й. Усеща набъбване и втвърдяване в слабините и се мъчи да извие тяло назад, за да го скрие от нея. Тя протестира тихичко и не му позволява. Настъпва срещу него, щастлива от това доказателство за възбудата му, за силното му желание.

За миг си спомня Трок и огромното му нещо с изпъкнала синя вена, но този ужасен епизод няма нищо общо с онова, което става в момента. Споменът е прогонен от съзнанието й без всякакво усилие.

Усеща пръстите на Нефер да се спускат по цепката между бутовете й и се оставя на насладата, учудена, че тя стига до зърната на гърдите й, които изведнъж набъбват.

— Докосни ме! — мълви тя в устата му. — Да! Докосни ме! Притисни ме! Гали, люби ме!

Усещанията обхващат всяка фибра, всяка частица на тялото и съзнанието й. Целувката им най-после прекъсва и тя усеща устните му да я докосват по рамото. Тя инстинктивно усеща, какво му е нужно, разтваря туниката си и изважда едната гърда. Тя натежава в дланта й, вирнала болезнен връх. Заравя пръстите на другата си ръка в гъстите къдри зад врата му и слага зърното в устата му. Когато го засмуква като гладно бебе, тя усеща сладък спазъм дълбоко в корема си и разбира с учудване, че това е утробата й.

Внимателно премества главата му върху другата гръд и усещането не само не отслабва, но дори става по-силно.

В мъглата от удоволствие, усеща пръстите му да повдигат ръба на полата и да бърникат препаската й. Тя раздалечава крака, за да му помогне, а със свободната си ръка освобождава възела над бедрото. Препаската пада и хладният въздух на гробницата гали голотата й.

Усеща пръстите да милват нежно твърдите косми в основата на корема, после той намира подпухналите между бедрата й устни и ги разделя внимателно. Тя вика сякаш от болка и инстинктивно бърка под полата му, за да го намери. Очарована е от дебелината му и го обхваща с палец и показалец. Подскача в дланта й като жив и тя иска да го погледне. Без да го пуска, бута Нефер с длан в гърдите, за да погледне между двама им.

— Толкова е хубав — шепне тя, — толкава гладък и силен!

После го целува отново и притиснала устни към бузата му, се отпуска назад, увлича го върху корема си, разтваря бедра, за да го посрещне, усетила липсата му на опит. Това събужда у нея майчинския инстинкт. Сама невежа, тя му помага, усетила плъзването, неточния натиск около входа към самата й същност. Тя променя положението си и той прониква дълбоко в нея, прилепя корем о нейния, изпълва я така, сякаш ще я разполови и тя вика победоносно, разкъсана от сладка болка.

Язди я като див кон, а тя посреща движенията с бедра. Ездата става все по-мощна и бърза, докато тя усеща, че е стигнала предела. И ето, става нещо невероятно, те минават отвъд този предел. Откъснати от връзките със земята, стигнали края на небесата, усетили неговото изригване, заляло вътрешността й с течна топлина, посрещната и слята с нейната, двете им същества се стопяват в едно единно цяло. Гласовете им се сливат в ликуващ вик.

Много по-късно, завърнали се от далечните предели, те лежат в обятията си, потта и диханията им се смесват и изстиват, а те още са свързани от дълбоко проникналата в нея мъжка плът.

— Не искам това да свършва! — шепне тя. — Искам да останем така завинаги!

След известно време той сяда неохотно и поглежда отвора на скалния коридор.

— Стъмва се — казва Нефер в почуда. — Толкова бързо изтече този ден.

Минтака сяда в скута му, придърпва поли, а той докосва пресните петна по тях.

— Девичата ти кръв — мълви с благоговение.

— Моят дар за теб. Доказателството, че обичам само теб.

Нефер откъсва част от петното, голяма колкото нокътя на кутрето й.

— Какво правиш? — пита тя.

— Ще го пазя винаги за спомен от този чудесен ден. — Той отваря медальона на шията си и го прибира при нейния кичур.

— Наистина ли ме обичаш, Нефер? — пита тя, докато го гледа да закопчава медальона.

— С всяка капка кръв, която тече през вените ми. Повече от вечния живот!

70

Когато се връщат в разрушената стая, направена обитаема от тях самите, Таита се върти около огнището и бърка нещо в сложено над жарта гърне. Поглежда Минтака, застанала на прага, с последната светлина на деня зад гърба си. Полата й е още влажна, прана преди малко в оскъдната вода на кладенеца, и лепне около бедрата й.

— Съжалявам, че закъсняхме толкова, Таита! — казва тя тихо. — Преследвахме една газела далеч в пустинята.