Чародей

Нефер скача върху камъка и ги разглежда с интерес. Те го гледат мълчаливи. Повечето никога не са виждали царя си. Дори и ония, които са го наблюдавали по официални поводи в двореца, са правили това отдалеч. Тогава е бил като кукла: покрит от глава до пети с великолепни роби и диаманти, лицето — бяла маска от грим, кацнал в царската кола, теглена от бели волове. Те не могат да съвместят онази далечна, неестествена фигура с този снажен младеж, жив и як на вид, със загоряло от слънцето лице и интелигентни очи. Това не е детето фараон.

Докато гледат недоверчиво и разменят подозрителни погледи, на камъка се появява, сякаш материализирана от нищото, още една фигура. Тя каца като джин до Нефер. Този вече го знаят добре, както по име, така и по лице.

— Чародеят Таита! — шепнат всички, с дълбока почит и благоговение.

— Знам колко сте страдали — казва Таита с равен, ясен глас, който стига без усилие до всяко ухо. — Знам, каква цена сте платили, за да се опълчите срещу тиранията на убийци и узурпатори. Знам, че сте дошли, за да се уверите, че истинският ви цар е жив.

Разнася се одобрителен ропот и Нефер изведнъж проумява, кои са тези хора. Това са оцелелите от бунтовете срещу Трок и Наджа. Откъде ги е изровил Хилто е отделен въпрос, но това са някогашни бойци, елитни колесари и майстори на копието и сабята.

— Това е началото — тихо му шепне Таита. — Хилто е довел семената на бъдещите ти легиони. Говори им!

Нефер ги гледа още известно време, изправен пред тях, висок и горд. Избира от редиците един мъж, който изглежда по-стар от другите — първият сняг вече е посипал косите му. Погледът му е остър, а чертите на лицето — интелигентни. Въпреки дрипите и изпосталото тяло, той излъчва власт и авторитет.

— Кой си ти, войнико? Какво звание носиш и от коя част си?

Мъжът вдига глава и изправя кокалести рамене.

— Аз съм Шабако. Най-добър сред десет хиляди. Адепт на Червения път. Командир на Центъра във войската на Мут.

Истински лъв, мисли си Нефер, но казва само:

— Привет за теб, Шабако! — Вдига края на хитона и показва фараонската татуировка. — Аз съм фараон Нефер Сети, истинският господар на Горен и Долен Египет.

При вида на царския знак, по редиците от плашила преминава дълбока въздишка. Всички като един се просват в израз на почит.

— Бак-хер, божествени, любимец на боговете!

— Ние сме ти верни, фараоне, застъпи се за нас пред боговете!

Минтака е дошла с Таита и сега стои под камъка. Нефер протяга ръка и хваща нейната. Вдига я на камъка до себе си.

— Ето я принцеса Минтака от династия Апепи. Минтака, която ще стане моя жена и ваша суверенна повелителка.

Всички я поздравяват с нов възглас.

— Хилто и Шабако са вашите командири — обявява Нефер. — Засега нашата база е Галета, докато се завърнем победоносно в Тива и Аварис.

Мъжете се изправят за ново приветствие — дори тежко ранените се надигат в носилките — и всички викат в един глас.

Звукът е немощен и почти се губи във великата тишина на пустинята, но изпълва Нефер с гордост и решителност. Той скача в първата колесница, поема юздите от Мерен и повежда очуканата си армия към своята срутена столица.

71

След като част от развалините са пригодени за казарми, Нефер праща да повикат Хилто, Шабако и останалите офицери. До късно тази нощ, както и през многото последвали, той слуша внимателно подробни разкази за бунтове, схватки и поражения, пред лицето на обединените сили на двамата фараони. За страховитата мъст над попадналите в плен.

По заповед на Нефер, описват подробно новите диспозиции в египетските армии, имена на командири, численост и наименования на частите, общ брой на хора, коне и колесници на разположение на узурпаторите Наджа и Трок. Сред новопристигналите има трима войскови писари и Нефер им нарежда да запишат всички данни, както и да изготвят върху глинени плочки списък на гарнизоните и крепостите. Таита организира с помощта на Минтака лазарет, в който настаняват всички болни и ранени. С Хилто са пристигнали и десетина жени, съпруги на бегълци или просто лагерни жени. Таита ги назначава за готвачки и болногледачки. Магът прекарва целия ден в наместване на счупени кости, шиене на рани, измъкване на върхове от стрели и даже в един случай — трепаниране на пукнат от тежка бойна тояга череп.

Когато светлината вече не достига за работа с болните, той се присъединява към Нефер и офицерите, които чертаят карти върху щавена агнешка кожа, в светлината на маслена лампа и обсъждат планове за бъдещи действия. Макар Нефер да е официално техен командващ, всъщност той е новак в проблематиката на войната и уроците, които получава от тези изпечени стари вълци, нямат цена.

Обикновено минава полунощ, преди Нефер да закрие тези продължителни заседания и да се прокрадне до овчата кожа, върху която търпеливо го очаква Минтака. После се любят и шепнат един на друг. Макар изтощени от всекидневните занимания, те често заспиват в обятията си, едва когато зората надникне над хълмистите хребети.