Чародей

Таита стои прав на единия бряг и наблюдава суматохата с благосклонна усмивка. После се обръща към Минтака:

— През ум да не ти минава!

— Кое? — вдига невинна физиономия тя.

— Ще бъде кощунство, една царствена египетска принцеса да се плацика с тълпа диви, голи мъже. — Хваща я за ръка и я повежда надолу по хълма, а тя се извръща, за да хвърли завистлив поглед към общото веселие.

— Как го направи, Таита? — пита младата жена. — Откъде се взе тоя поток? Каква магия е тази?

— Магията на мисълта и наблюдението. Водата си е била там векове наред. Просто е чакала да я намерим.

— Ами молитвите и могъщите думи? Те без значение ли са?

— В някои случаи, хората имат нужда от духовна подкрепа. — Той се усмихва и докосва носа си. — Малко магия винаги вдига духа!

72

Дълги месеци след това, всички мъже в разрушения град бяха заети с прокопаване на канал, който да отведе сладководния поток до старите кладенци. Те се превърнаха в резервоари. Щом започнаха да преливат, Таита проучи някогашните ниви в долния край на долината, превърнали се в каменисти полета. Очертанията на древни напоителни канали обаче ясно личаха и не бяха нужни големи усилия, за да се почисти и възстанови някогашната иригационна система.

Пустинната почва е плодородна. Нейният хранителен слой не се отмива от дъждове. Постоянното слънце и изобилието от вода направиха чудото. Засяха просени семена, донесени от Египет. Всички египтяни бяха фермери по природа и традиция и отдадоха на новите ниви цялото си умение. След месеци прибраха първата реколта. После засяха трева за пасища и резултатът надмина очакванията — настоящите им нужди се оказаха презадоволени. Жените се присъединиха към общите усилия, косяха, сушаха и складираха сено и до края на годината разполагаха с достатъчно за изхранването на една кавалерийска армия, макар да нямаха още коне за нея.

Почти всекидневно в града пристигаха бежанци, осмелили се да рискуват да прекосят пустинята, за да се измъкнат от тиранията на фалшивите фараони. Идваха поединично или на малки групи, изтощени, полуживи от жажда и глад. Разположените по хълмовете постове ги пресрещаха и изпращаха при Хилто. Заклеваха се пред него във вярност към фараон Нефер Сети, а после пълководецът ги изпращаше, в зависимост от състоянието и способностите им, на военно обучение, на полска работа или да помагат при възстановяване срутените сгради на древния град. Тези нещастници не бяха единствен източник на попълнения — една кохорта дезертьори от армиите на узурпаторите пристигна в стегнат походен строй, размахала оръжие и скандираща приветствия към фараон Нефер Сети в мига, в който видя стените на града. Последва ги отряд от двадесет бойни колесници под командата на пълководеца Тим, който с готовност се закле във вярност на фараон Нефер Сети. Тим донесе важната новина, че Наджа и Трок са решили най-после да започнат настъпление срещу Саргон, цар на Асирия и Вавилон.

В течение на последните няколко месеца, двамата владетели съсредоточили при Аварис три хиляди колесници и в момента били почти привършили с приготовленията за прекосяване на сухоземния мост, който свързва Египет с източните земи северно от Голямото горчиво езеро и езерото Тимаш. Най-напред изпратили леки отряди, да прогонят вавилонските погранични застави, а след това извозили десетки хиляди делви с вода, които струпали на стратегически места, по протежение на пътя през безводната пустиня — земите отвъд нея са плодородни и отлично водоснабдени.

Планирали да потеглят по пълнолуние, за да използват за преходи прохладата на светлите нощи, да стигнат до Исмаиля и през прохода Хатмия към Беершеба, като по целия път мобилизират войските на васалните сатрапи36.

Нефер и Таита бяха подготвили града за отбрана срещу една масирана атака, от страна на мнимите фараони. Допускаха, че присъствието им в разрушения град не е останало тайна за властниците и в двете царства. Смятаха, че Наджа и Трок ще направят опит да се справят с тях, преди да се впуснат във вавилонската авантюра. Затова останаха изненадани от този обрат на нещата.

— Не приемат на сериозно опасността, която представлява присъствието ни, толкова близо до техните граници — заключи Нефер. — Ако ни нападнат сега, докато сме все още слаби, за нас не би имало друг изход, освен да бягаме.

— Може би точно това са имали предвид, като са взели сегашното решение — отвърна Таита. — Вероятно искат да завоюват Месопотамия, като ни лишат от възможността да намерим подкрепа на изток. Ако успеят в начинанието си, ние ще се окажем обградени. Мисля все пак, че грешат, като ни дават цяла година време, през което силите ни ще укрепнат.

— А можем ли да сме сигурни, че не става дума за заблуда? — попита замислен Нефер. — Да не би този източен поход да е измислица? Може би истинската цел сме ние, а с това се опитват да приспят бдителността ни?

— Такава възможност винаги е налице. Трок е говедо, обаче Наджа е умен и много хитър. Такъв ход би бил точно по негов вкус.