Чародей

Като се поклащат и друсат по пътя, вече разбит от колелата на стотици колесници и коли, откъм града се задават две платформи, теглени от волове. Те са толкова огромни, с украсените си със звезди и златни розети копринени завеси, че Нефер разбира: в тях се возят жени от царския харем. Нефер не може да си представи Трок да води харем със себе си — задоволяването на плътските му нужди е задача на пленниците от покорените градове. Задача не особено сложна, доколкото вкусовете му не са ограничени от полов признак. След като не са на Трок, значи са жените на Наджа. Нефер се пита дали Наджа се е наситил вече на Хесерет и си е взел други жени?

После завесата на втората платформа се дръпва рязко и на пътя скача момиче. То подтичва край воловете. Макар че се е променила много, откакто я видя за последен път, за него няма никакво съмнение, че прекрасното създание е Мерикара, по-малката му сестра. Тя не носи вече детинска опашка. Косите й са подравнени над раменете, а отпред — отрязани в права линия, над веждите. Отрязаната опашка е свидетелство, че вече е видяла първата си червена луна. Нефер осъзнава с болка, че сладката малка маймунка вече не е дете. След това се сеща, че сега няма пречки за Наджа да я вкара в леглото си. Чувал бе, че е сладострастен сатир и мисълта, че ще оскверни сестричката му, го отвращава до такава степен, че усеща горчив вкус в устата си.

Изпълва го непреодолимо желание да поговори с Мерикара, да научи щастлива ли е, не може ли да стори нещо, за да облекчи нейната участ. Минава му през ума да я отвлече и да я отведе със себе си в Галала. Дава си сметка, че това е опасна мисъл и че другарите му ще се опитат да го отклонят от подобни самоубийствени фантазии.

След двете платформи, идват военните каси на фараоните. Мотивът при тях сигурно ще срещне разбиране сред другарите му. Това са затворени фургони без украса, боядисани в тъмносиньо. Те са много здрави и укрепени, за да носят тежкия си товар. Обточените с метални шини колела оставят дълбоки следи. Вратите отзад са заключени с тежки кофари и вериги, а край колите крачат въоръжени мъже. Това са подвижните трезори на войската, без които никой пълководец не тръгва на поход. Нефер знае, че вътре има злато и сребро, излято на пръчки, слитъци, пръстени и кюлчета, с които ще се купува лоялността на дребни владетели по пътя, ще се плаща на войската, както и на подкупни представители на противната страна.

Нефер се спуска по ствола на кедъра. Отдолу дреме Таита, но когато Нефер посяга да докосне рамото му, очите му са вече отворени.

— Военната съкровищница на мнимите фараони — шепне той в ухото на стареца. — Достатъчна, за да се плати на армия или да се купи трон.

74

Много нощи след тази, Нефер и магът проследяват колоната, като се прокрадват в сенките, успоредно на тежките коли и изучават правилата и навиците на охраната. От самото начало е ясно, че няма начин да се отмъкнат колите, без да хукне цялата армия подире им.

— При скоростта, която са способни да развият тия говеда — отбелязва мрачно Нефер, — колесниците на Наджа ще ни стигнат, преди да сме изминали половин левга.

— Ще трябва да измислим нещо по-умно — съгласява се Таита. — Единственото време, когато можем да сложим ръка върху съкровището е по пладне, когато спрат за почивка.

— Ами охраната?

— А! — маха с ръка Таита. — Охраната е най-малкият проблем!

75

Всеки ден, когато жегата стане непоносима, цялата армия спира за почивка, фургоните на жените и тези със съкровището застават отделно, недалеч от войската. В началото настъпва голяма суматоха: разпрягат животни, поят ги и ги хранят, вдигат шатри за жените, палят огньове, готвят, хранят се и прокарват залъците с бира. После Хесерет, Мерикара и робините им се оттеглят в шатрите. Свободните от пост мъже, лягат под импровизирани сенници, за да отдъхнат, след дългия нощен преход. Скоро над огромното стълпотворение от хора и животни застива плътна тишина и лагерът заспива.

Нефер и Таита оставят другите скрити в бодлива горичка и пълзят към лагера. Стигат на няколкостотин крачки от стражите и лежат цял час невидими за тях, като обсъждат шепнешком, как да стигнат безпрепятствено до колите.

— Няма ли как да отвлечем вниманието им? — пита Нефер.

— За целта ще ни трябва помощ отвътре — отвръща Таита.

— Мерикара? — Нефер го гледа втренчено.

— Мерикара! — потвърждава Таита.

— Как да й пратим съобщение? — Нефер изглежда объркан, но магът докосва амулета на Лострис, който е окачен на шията му, усмихва се и затваря очи. След известно време Нефер решава, че е заспал. Старецът отлично знае как да го ядоса.

Възрастта му започва най-сетне да си казва думата, мисли младежът и тъкмо се готви да го раздруса, когато откъм лагера се донасят гласове.