Чародей

Цели пет денонощия, през това място се източва могъщата армия на Египет. Една след друга преминават части от бойни колесници, въоръжени с прашки, лъкове или копия пехотинци. Следват дълги колони роби, които ще вършат черната работа при изграждане на укрепления или подкопаване стените на обсадени градове. После минават занаятчиите: майстори на колесници, дърводелци и оръжейници, а подир тях — придружителите: съпруги, годеници и любовници, войнишки курви и техните роби, слуги и деца. А най-накрая се точат търговски кервани, коли, натоварени тежко с най-разнообразни стоки, готови да преминат във войнишки ръце, щом се раздадат заплати или се награби злато от покорените народи.

Никой, от цялото това проточило се пред очите на наблюдателите стълпотворение, не се отбива в златната уади, никой не си я избира за стан или отходно място.

Когато и последното возило изтрополява пред погледите им и изчезва по каменистия път към прохода, когато и последният изостанал минава с куцане нататък, наблюдателите са вече сигурни, че липсата в походната съкровищница още не е открита и никой не се е натъкнал, по волята на случая, на скритото под пясъка имане.

Когато пътят на изток най-после опустява, те смъкват колесниците под покрова на нощта до брега на уади, но не разпрягат конете и всеки миг са готови да полетят в тъмнината. Нефер и Мерен се спускат до пясъчното дъно, където все още ясно личат следи от колелата на тежките фургони, както и от човешки стъпки и волски копита. Само след няколко замаха с дървената лопата, Мерен подсвирва от радост и вдига първата кожена торбичка. Вадят ги една по една и внимателно ги броят, за да не забравят нещо под пясъка. После ги изнасят горе, превити под тежестта на скъпоценния метал, за да ги подредят край чакащите колесници. Осемстотин кожени торбички, пълни с чисто злато, представляват внушителна купчина.

— Много е — казва замислен Нефер. — Няма да можем да го вземем всичкото.

— Има един естествен закон в тоя проклет свят. — Таита поклаща глава. — Златото никога не е много!

Леките бойни колесници не са предназначени да носят тежък товар, но те ги пълнят докато осите се огънат, а корпусите им заскърцат под теглото на метала. Като галят конете и ги водят за юзда, откарват торбичките високо в хълмовете, а после се връщат за следващия курс. На три пъти пренасят всичко.

Разделят съкровището на пет равни части и четири от тях заравят на различни места, като много внимават да не оставят никакви следи. Четирите скривалища са далеч едно от друго, така че, ако в резултат от някаква случайност, открият едно, останалите три да останат скрити. Петата част товарят в тринадесет колесници и Нефер изпраща кервана назад към Галала, под командата на Хилто. Щом стигне града, той ще се върне с керван тежки коли, за да прибере останалото злато.

Нефер задържа три колесници. Ще ги карат той, Таита и Мерен. Двете групи се разделят — Хилто поема с тежко натоварения си керван назад, а Нефер повежда трите колесници на изток, по дирите на мнимите фараони.

78

Нефер пътува денем, като знае, че армиите по това време стануват и добрата видимост през деня ще ги предпази от евентуални изненади.

Минават през прохода, за да се изкачат на платото, където намират вода в изобилие, макар че много от водоизточниците са замърсени от хилядите хора и животни, минали оттук преди тях. Конете са добре отпочинали и се носят бързо по следите на армейската колона, с почти лишените от товар леки колесници. Отминават стотици лагери със следи от огньове, отпадъци и мръсотия от хора и животни. Виждат и набързо зарити гробове, защото една армия в поход понася постоянни загуби. Някои са вече разровени от чакали и хиени, а труповете — наполовина изядени.

— Тая ще ни потрябва — казва Нефер, като скача от колесницата до тялото на млада жена, вероятно някоя от армейските курви. Няма начин да се определи причината за смъртта, защото лешоядите са почти завършили започнатото от хиените. Очите и устните липсват и черепът се хили насреща им с изцапани от кръв зъби.

— В името на боговете — възкликва Мерен, — да не си загубил ума си? Това нещо смърди до небесата!

— Помогни ми да я увия — отвръща Нефер, без да се впечатлява от негодуванието на младия войн. Открил е парче ленен плат, толкова парцаливо и мръсно, че дори следващите по стъпките на армията мародерстващи бедуини, не са намерили за какво да го употребят. Двамата вдигат останките на младата жена и внимателно ги увиват в него. След това, под високо изразявания от Мерен протест, прикрепят вързопа към задницата на неговата колесница.

Макар да карат под облак прах още от зори, едва малко преди пладне успяват да зърнат ариергарда на многохилядната колона. Цялата експедиционна сила се е разположила на дневен бивак и димът от лагерни огньове показва местоположението на стотици отделни стана, пръснати по протежение на пътя.