Чародей

Нефер ги повежда в обход, за да заобиколят обоза, като се движат успоредно на пътя, вън от погледа на хората, разположени покрай него. Като проучват терена пред себе си, те напредват бавно и предпазливо. Най-накрая се изравняват с ковчежническите коли и високите царски фургони, разположени в маслинова горичка. Вече отдавна е минало пладне, когато Нефер се прокрадва към тях и се качва на високо дърво, за да надникне в ограденото с бодливи клони пространство.

Шатрата на царица Мерикара е разположена встрани от тази на Хесерет, но двете сестри седят заедно под ленен сенник и се наслаждават на обилна закуска, подредена от робините им.

Нефер е твърде далеч, за да чуе разговора. Хесерет е с лице към него, смее се и бъбри весело. Станала е още по-красива. Дори в походни условия, тя носи старателно положен грим, който я оприличава на статуята на Хатор от храма в Мемфис. Носи комплект великолепни диаманти, а гъстата й черна коса е прясно намазана с благовонни масла и внимателно подредена на главата. Миша, високата чернокожа робиня с легендарна задна част, се е навела над рамото й, за да допълни златния бокал пред нея. Малко от червеното вино покапва върху предницата на царската дреха. Хесерет скача на крака и стоварва тежко сребърно ветрило върху главата на момичето. Робинята пада на колене и прикрива глава с ръце, а между пръстите й струи кръв. Мерикара прави опит да спре по-голямата си сестра, но царицата нанася порой тежки удари върху робинята, докато дръжката на ветрилото се счупва и то пада на земята. Хесерет замеря Мерикара с останалото в дланта й парче и се оттегля бързо, като хвърля заплахи и обиди през рамо.

Мерикара вдига окървавената робиня и я отвежда в шатрата си. Нефер чака търпеливо, скрит сред горните клони на дървото. След малко Миша излиза от шатрата с превързана глава. Все още хлипаща, тя изчезва между дърветата. Нефер не помръдва, а в отвора на шатрата застава Мерикара.

При срещата им Нефер я предупреди да бъде постоянно нащрек и да очаква идването му. Тя се оглежда, разменя няколко думи с войника при шатрата и започва да се разхожда без определена цел в края на лагера. Явно се отнася сериозно към инструкциите на Нефер и сега търси някакъв знак за присъствието на спасителите си. Тя е единственото живо същество в движение. Останалите са намерили убежище от жегата и дори стражниците не й обръщат внимание.

Нефер изважда огледалце от полирано сребро, улавя слънчев лъч и праща отражението му право в лицето на Мерикара. Тя мигом спира, засенчва очи и поглежда в неговата посока. Той хвърля още три отражения — такъв е уговореният сигнал — и дори от това разстояние съзира усмивка на любимото лице.

79

Мерикара лежи върху натъпкан с лебедов пух чувал в клатушкащия се и подскачащ фургон. Миша се е свила в краката й като заспало кутре, но царицата е будна и нащрек. Завесите на фургона са вдигнати, за да пропускат вътре нощната прохлада и до ушите й достигат шумовете от колоната: тропот от копита, скрибуцане на коли, волско мучене, коларски подвиквания и тежки стъпки на собствената й охрана.

Внезапно някъде напред настъпва суматоха. Плющят бичове, колела трополят върху камък, плиска вода, стотици крака джапат в нея. Чува гневния глас на сестра си:

— Ей, какво става там?

— Прекосяваме малка река, царице. Ще те помоля да слезеш, да не вземе колата да се обърне. Безопасността на божествената ти личност е наша първа грижа.

Чува горестните оплаквания на сестра си и като използва неразборията, дава последни напътствия на робинята. Двете слизат от колата. Роби осветяват пътя до брега на реката, където вече чака Хесерет.

— Нарушиха съня ми — оплаква се тя на Мерикара. — Ще се оплача от това говедо, керванджията, на моя съпруг, фараона на Горен Египет.

— Убедена съм, че ако му смъкнат кожата от гърба, това ще се отрази много благоприятно на здравето ти! — подкрепя я Мерикара, с тънка ирония. Хесерет тръсва глава и се извръща.

В този момент отнякъде долита славеева песен и Мерикара я слуша унесено. Като дете Нефер положи много усилия да я научи да имитира тази нежна, многотрела песен, но тя така и не можа да я овладее. Птицата се обади три пъти, но никой, освен нея не й обърна внимание. Всички са заети с прехвърлянето на тромавите царски коли и тежките ковчежнически фургони през реката. Хилядите преминали преди тях возила са изяли брега при влизане в брода, а самия брод са превърнали в тресавище. Едва след полунощ приключват с прехвърлянето — и последният тежък фургон минава отсреща, под нервни подвиквания и плющене на бичове.

Тогава керванджията нареди да донесат столове с дръжки за царствените съпруги. Помогнаха им да се настанят на тях и робите ги пренесоха на отсрещния бряг. Там ги чакаше нова спънка: един от тежките фургони бе счупил колело и сега блокираше пътя на останалите. На всичко отгоре, робите пренесли носилката на Хесерет, бяха допуснали да се намокрят скъпоценните й сандалки. Тя настоява наказанията да бъдат изпълнени на място и околността се оглася от плющенето на надзирателски бичове и воя на злодеите.