Чародей

— Съжалявам, че бях така груба с теб, Морам! Сигурно е заради тая ужасна жега, която изнервя всички ни — казва тя с мил глас на старшия пред хората му. — За отплата, ще накарам Миша да изнесе пет купи от най-добрата бира. Но нека всеки от войниците получи своя дял, защото всички пострадаха от капризите ми.

Миша, излятата като статуя нубийка, с царствена осанка и легендарен задник, занесе пет големи купи бира в шатрата на Морам, а войниците се наредиха, за да получат своя дял, като призоваваха божии благословии за царица Мерикара и отпиваха за нейно здраве от пенливата напитка.

Въпреки обещаното от Мерикара, качеството на бирата беше такова, че Морам изпи повече, отколкото му се падаше. Щом остават сами в шатрата, той се нахвърля върху Миша, а тя, отначало бяга с палави писъци, после му позволява да вдигне полите и да разкрие прочутия задник. Той лъсва изпод късата препаска, черен като току-що изкопан антрацит, големи трептящи полукълба, две черни пълни луни, който преливат от шепите му.

В пристъп на сладострастие, той й се качва, но след десетина мощни тласъка, клюмва встрани и заспива дълбоко, преди да е паднал на пода. Миша го гледа смаяна. Нищо подобно не се е случвало през целия й кратък, но много активен живот. Хъркането на Морам наподобява далечен гръмотевичен тътен. Тя скача на крака, навлича полите, дарява туловището на спящия с мощен ритник и бяга при господарката си. Стражникът пред нейната шатра също спи като убит.

— Всички мъже са свине! — заключава Миша на дивашкия си роден език и го рита с все сила.

77

Нефер води малкия отряд надолу по сухото дере. Мекият пясък по дъното заглушава стъпките им.

Четирите тежки коли са наредени една до друга, а колелата им са приковани едно за друго с тежка верига, така че да не могат да бъдат отвлечени бързо от бандити.

Осмина въоръжени мъже са разставени наоколо, да ги пазят, и всички са проснати на пясъка, сякаш в очакване на балсамьори. Таита ги обикаля един по един, проверява пулса на шиите им и повдига клепачи, за да види реакцията на зеницата. Най-накрая кима към Нефер и отива при вратата на крайната кола.

Вади дълга бронзова игла от торбичката си и започва да бърника с нея огромния бронзов кофар. Той се отваря с щракане и Таита дърпа тежката метална врата. Вътре виждат четири сандъчета, приковани с шини към пода на колата. Капаците им са запечатани с печата на фараон Наджа Киафан.

Таита ги откъртва с върха на ножа и ги прибира в торбата си. После, пак с негова помощ, развива крепежите от капака и го повдига. Вътре е пълно с малки кожени торбички. Таита премерва една с длан и се усмихва. Отваря я и пред очите му лъсва блясък, невъзможен да се сбърка с друго.

Докато той се занимава с това, Нефер и Мерен изкопават плитка яма под колата. Магът избира петдесет от най-тежките торбички в първия сандък и Нефер ги подрежда в ямата. След това Таита връща капака на мястото му. Като използва специално донесена топка влажна глина, той го запечатва отново. С помощта на гравирания рубинов пръстен, подарен му от Наджа на прощаване в Тива, той полага върху плочките царския монограм. После преминава към следващия сандък.

— Не вземаме достатъчно! — негодува Мерен. — Повече от половината остава за Наджа и Трок.

— Алчността е вредна! — постановява Таита, докато вдига капака на втория сандък. — Така те няма да имат и представа, че нещо от сандъците липсва, преди да ги отворят отново и да преброят съдържанието. А това може да стане след месеци.

Вземат по петдесет торбички от всеки сандък в четирите коли и ги заравят в мекото дъно на уади. Макар че работят с най-голяма бързина, когато запечатват последния сандък и заключват последната кола, слънцето се е спуснало ниско над западния хоризонт. Един от спящите стражници се размърдва и мърмори, опитва се да седне. Таита го доближава и слага нежно длан върху челото му. Мъжът въздъхва и пак си ляга. Таита отваря устата му и пуска под езика щипка бял прашец.

— Трябва да побързаме. Започват да идват на себе си.

Засипват ямата под последната кола, а после я отъпкват с крака, за да не прави впечатление.

— Колко смяташ, че сме взели? — пита Нефер.

— Не може да се каже, преди да го претеглим — отвръща Таита, — но ми се струва, че е поне три лаки.

— Достатъчно, за да наберем и екипираме армия — промълвя Нефер.

Правят последен, бърз, но внимателен оглед на колите и местността, за да се убедят, че нищо не е пропуснато, след което оставят стражата, потънала в дълбок сън и се източват нагоре, по коритото на уади.

Връщат се в хълмовете, където чака Хилто с колесниците. От скривалището си виждат мястото, където са заровили златната плячка. Няма никакви признаци за тревога или необичайни действия в района. Вероятно събудилите се стражници са преизпълнени с чувство за вина и срам и няма да докладват за грубото нарушение.

Малко преди здрач, виждат волските впрягове да изтеглят с мъка колите от дерето, след което се потътрят след царските коли, когато опашката на мнимите фараони отново започва да се вие по пътя на изток.