Чародей

— Трябва да държим под око експедиционната армия — реши Нефер. — Ще отида с малък отряд на север, за да се убедя, че тя ще премине край Исмаиля.

— И аз ще дойда.

— Не, Таита! — възрази Нефер. — Твоето място е тук. Трябва да се грижиш за града и населението, да поддържаш вниманието будно, та ако тръгнат тия три хиляди колесници насам, всичко да е готово за мигновено оттегляне. Искам да те помоля и за още една услуга… — Той се поколеба. — Да се грижиш за Минтака. Може да й омръзне компанията на другите жени и да опита нещо неразумно.

Таита се усмихна.

— Неразумните действия са специалитет на принцесата. Все пак, аз добре знам къде съм най-нужен. Ще тръгна с теб! — Макар Нефер да спори дълго и упорито, старецът остана непреклонен, докато накрая фараонът се примири с тайното задоволство, че магът ще бъде до него, както винаги.

Въпреки последните попълнения, те можеха да разчитат едва на тридесет и две колесници и стотина коня, годни да бъдат впрегнати в тях.

Половината оставиха под командата на Шабако, за защита на Галала. Като взеха Хилто и Мерен, двамата потеглиха с шестнадесет бойни екипажа към източния бряг на Голямото горчиво езеро, за да наблюдават главния път, северно от Исмаиля. Новата луна беше извървяла само няколко нощи, тъмни, но прохладни, така че преходите се оказаха сравнително леки и успяха да прекосят непроучените пустинни области, преди луната да влезе във втора четвърт.

73

Призори на петнадесетия ден след потеглянето от Галала, те се спотаиха в хълмовете източно от Исмаиля и започнаха да наблюдават града. Главният път преминаваше точно под наблюдателния им пост, така че армиите на двамата фараони трябваше да се източат пред очите им. Исмаиля беше пограничен египетски град и естествена отправна точка за подобен поход.

— Изглежда разузнаването ни е добро — извика Нефер на Таита. Качил се е на едно кедрово дърво, откъдето има прекрасен изглед към огромна панорама. — Градът ври и кипи. Виждат се много коне, както и военни лагери край стените на крепостта. — Заслони очи с ръка. — Откъм делтата се задават облаци прах. Сякаш всички коли и колесници на страната са събрани тук.

Продължи да съобщава наблюденията си през цялата сутрин, докато жегата стигна равнището, при което всякаква дейност в града и около него, както и по пътя, замря в сънливата атмосфера на пладнето. Тогава Нефер слезе и заедно с останалите потърси сянка, в която да изчака да премине непоносимата жега.

Късно следобед, когато позахладня, всички станаха, за да напоят и нахранят конете. Нефер се върна на наблюдателния си пост.

Веднага стана ясно, че са дошли тъкмо навреме. Пътят на изток приличаше на артерия, пулсираща от придвижването на могъща армия. Отряд след отряд — всеки от по четиридесет колесници — излизаше през портите на града и се насочваше към скривалището им. Отзад се точеха коли с багаж и храни. Авангардът мина толкова близо до дървото, в чиито клони се криеше Нефер, че той различи чертите на отделните лица.

Армията се точеше като безкрайна река, покрита с хиляди бронзови отблясъци, а над нея се издигаше облак прах, заплашващ да скрие слънцето.

Авангардът се състои от четири кохорти, след които настава затишие. Явно изчакват прахта да слегне, за да се облекчи пътуването на царската свита.

През портите излизат две позлатени колесници, които вървят редом. Те са толкова огромни, че във всяка са впрегнати по шест коня. Нефер познава водачите и в гърлото му се надига жлъч.

Трок държи юздите на по-близката колесница. Широките му рамене не могат да се сбъркат, нито пък гъстата, оплетена с панделки черна брада. На главата си носи златен шлем, с формата на пчелен кошер, а в него са забучени бели щраусови пера. През рамото му виси двойният щит. Той е толкова тежък, че единствен фараонът можел да си служи с него, както и с огромния боен лък, поставен в преграда, от дясната му страна.

Другата огромна колесница се кара от фараон Наджа Киафан. Подобно на пълзящия си съименник, той е по-елегантен и гъвкав. Носи нагръдно украшение от злато и скъпоценни камъни, което блести под червените лъчи на слънцето, проникнали през облака прах. На главата си носи синята бойна корона на Египет, а на пояса, в сребърна ножница, украсена с тюркоаз и лапис-лазули, виси прочутата синя сабя, която е отмъкнал от трупа на бащата на Нефер.

Макар да няма внушителната физика на Трок, Наджа изглежда много по-опасен от него.

Позлатените колесници отминават, следвани от собствения си облак прах, но Нефер остава на високото дърво, докато под него, една след друга, се изнизват фалангите.

Слънцето се е хлъзнало зад хоризонта, но все още е достатъчно светло, за да се види следващата част от нескончаемата процесия. Нефер поглежда с възобновен интерес.