Чародей

Мерикара е излязла от шатрата. Явно е спала, защото лицето й е зачервено, а по бузите й личат следи от възглавница. Тя се протяга и прозява. Облечена е само в синя поличка, чиито дипли се развяват над коленете. Горната част на тялото й е гола. Нефер е смаян от узрелите гърди. Те са с форма на круши, а зърната стърчат горди и розови. Мерикара се разправя с пазача край шатрата и заповедническият й глас се извива толкова високо, че Нефер чува всяка дума.

— Не мога да заспя и искам да се поразходя. — Стражникът се мъчи да я разубеди, но тя клати яростно глава, а косите й летят около нея. — Не, няма да идваш с мен! Искам да отида сама! — Войникът настоява и тя кресва гневно — Стой настрана, нахалник такъв или ще кажа на съпруга си!

Стражникът се подчинява неохотно и опира копие в земята. Вика тревожно подире й:

— Не се бави много, царице! Не отивай далеч! Ако научи фараонът, ще загине не само моят нищожен живот!

Мерикара не му обръща внимание, мушва се под колите и излиза през портала на оградения с бодливи клони лагер. Обръща се само веднъж, за да се увери, че никой не я следва. След това, сякаш знае къде отива, тя се насочва право към мястото, където лежат скрити Нефер и Таита.

Нефер забелязва, че зелените очи са унесени, а на лицето е изписано изражение, като че ли е заслушана в някаква прекрасна музика, която чува само тя.

Когато стига при тях, Нефер се обажда тихо:

— Не се плаши, Мерикара, аз съм, Нефер!

Тя се стряска като събуден внезапно сомнамбул и се вторачва в него. После лицето й се озарява от неописуема радост и тя се хвърля да го прегърне.

— Не! — заповядва Нефер. — Ще ни видят!

Той е горд с нея, защото Мерикара спира на секундата и се овладява. Винаги е била умно дете. Тя се оглежда и тихо промълвя:

— Бях заспала дълбоко, но се събудих внезапно и нещо ми каза, че трябва да изляза в пустинята. Чувах го като глас вътре в мен. — Поглежда Таита. — Твой ли беше гласът, магьоснико? — После погледът й се връща към Нефер.

— Никога няма да узнаеш колко много ми липсваш, мили братко! Отначало мислех, че си умрял и ходих на траурна процесия с глава, посипана с пепел. Това са белези от раните, които си направих, за да потече кръвта ми от мъка по теб.

— Жив съм, Мерикара! Не виждаш дух, повярвай ми!

— Знам, Нефер. Всички знаят, как си взел Минтака посред бял ден от Аварис и си я отвел в пустинята. Сигурна бях, че един ден ще дойдеш и за мен. — Тя се усмихва през сълзи от щастие. — Сигурна бях!

— Да — отвръща Нефер, — ще те вземем с нас. Но най-напред трябва да ни помогнеш за нещо.

— Всичко бих сторила за теб и Таита! — отвръща момичето.

Таита бързо обяснява, какво се иска от нея, след това я кара да го повтори. Тя го прави на един дъх.

— Ти си умно момиче, малката — хвали я Таита. — Точно това искаме от теб. — Подава и малко пакетче. — Ето ти прашеца. И не забравяй — във всяка чаша само колкото на върха на нокътя ти!

— Хем казваш, че съм умна, хем ми повтаряш като на глупачка! — сърди се Мерикара.

— Прости ме, царице! — Таита прави виновна физиономия.

— Не ме наричай така! Не искам да съм омъжена за тая хлъзгава змия и като си помисля, какво се готви да направи с мен, намразвам го още по-силно!

— Не е лесно да ти се угоди, Мерикара. Връщай се сега в лагера, преди да са тръгнали да те търсят!

Тя бързо се навежда и целува Нефер по устните.

— Тогава до утре, любими братко!

76

На следващия ден по пладне, могъщата армия на Египет станува под високо плато, където свършват пясъчната пустиня и безводните земи. Тежкият преход е почти завършен и утре ще навлязат в по-хладни области, където оазисите са само на един ден разстояние, където има гори, поля и лозя и където планински потоци текат целогодишно.

Когато царската охрана започва да изгражда дневния лагер на жените, забелязват, че царица Мерикара е раздразнителна и гневна — нещо напълно неприсъщо за слънчевата й природа. Настоява за собствена шатра, далеч от тази на сестра си, царица Хесерет, а когато капризът й е задоволен, иска да откарат ковчежническите коли в малка уади, на двеста крачки от лагера. Командирът на охраната напразно се мъчи да й обясни, че дъното на уади е меко и тежките коли ще затънат.

— Не ме интересува, ако щат направо да изчезнат в него! — отвръща тя. — До гуша ми дойде да гледам тия грозотии по цял ден и да слушам мученето на вонящите говеда. Махай ги от погледа ми!

Старшият на охраната помисли да помоли фараон Наджа Киафан да потвърди това необичайно разпореждане на съпругата му, но съобрази, че колоната е просната на повече от четири левги. Ще му трябва цял час езда в жегата, за да стигне до фараона, и поне още толкова за връщане. Денят беше най-горещият от цялото пътуване, а освен това имаше уречена среща с една от робините на Мерикара — очарователна чернокожа нубийка, която знаеше повече номера и от истинска маймуна. Той нареди да вкарат колите в уади и за да успокои съвестта си, удвои охраната им.

Постигнала своето, Мерикара отново се превръща в милото момиче, което всички знаят.