Чародей

— Двама са. Зарити са били от пясъка като нас. Изровили са се. Единият е чакал тук. — Вдигна залепнала за стената вълнена нишка и я поднесе към светлината. — Черна. Черното е рядко използван от египтяните цвят. Медеецът!

Хилто кимна утвърдително.

— Иштар може да преживее бурята. Сигурно е спасил и Трок, точно както Таита спаси нас.

— Вижте това — обади се Нефер и посочи следите. — Трок се е върнал тук с водния мех и двамата са поели нататък.

Проследиха дирята на известно разстояние в пустинята.

— Тръгнали са на запад, към Аварис и Нил. Дали ще успеят?

— Не и ако ги настигна — мрачно заяви Нефер и премери в ръка късото копие.

— Велики — обади се твърдо Хилто. — Те имат вода и доста голяма преднина. Вече са далеч. Не можеш да тръгнеш без вода.

Нефер се поколеба. Разбираше, че Хилто е прав, но побесняваше от мисълта, че Трок ще се измъкне. Минтака му каза, че е ранен, значи, не е кой знае какъв противник, въпреки че и самият Нефер е още слаб.

Изтича към хребета на най-близката дюна и като заслони очи, погледна на запад в посоката, очертана от двете успоредни следи по загладения от вятъра пясък. Далеч напред, може би на половин левга разстояние, видя две мънички фигури, които напредваха с равномерен ход. Гледаше ги, изпълнен с ярост, докато изчезваха в горещата мараня на хоризонта.

— Ще има и друг случай — прошепна Нефер. — Специално ще дойда за теб, кълна се в стоте свещени имена на великия Хор!

68

Откриха и изровиха още шестнадесет колесници. С такъв огромен запас вода и храна, хора и животни се възстановиха бързо. Откриха и достатъчно трупове, за да се облекат. Нефер смали чифт сандали, за да станат на Минтака, чиито крака бяха почти заздравели.

На десетия ден бяха готови за път. Четирите останали живи коня не бяха в състояние да теглят колесници през рохкавия пясък, затова Нефер реши да ги използва като товарни животни и да качат върху тях вода и храна, колкото могат да носят.

Вечерта тръгнаха през дюните, повели натоварените коне след себе си. Кобилата нямаше сили да носи Минтака, плюс товара си, но Нефер приспособи кожена халка към самара, така че момичето да се държи за нея, докато върви по мекия пясък.

Хамсин е променил терена до такава степен, че се налага Таита да се ориентира по звездите. Вървяха една и цялата следваща нощ. Призори на втората нощ стигнаха до керванджийския път. На места бурята го е замела, но скоро стана по-светло и те видяха пред себе си камъните, отбелязващи разклонението.

Забелязаха, че някой е минал оттук преди тях. Два реда следи водеха назад към Аварис — едните огромни, а другите по-малки. Таита и Нефер ги разгледаха внимателно.

— Тези са от Трок. Никой друг няма такива лопати, като лодки. Минтака е права — ранен е от дясната страна. Ясно личи, как стъпва по-внимателно с десния крак — каза Таита. — Засега не съм сигурен, кой е другият. Я да видим, дали не ни е оставил някаква вест за себе си. — Проследиха известно време дирята.

— Ето! — Някой бе наредил сложна фигура от камъни. — Вече няма никакво съмнение. Иштар Медееца. — Таита разхвърли камъните с гняв. — Това е заклинание към неговия гаден бог Мардук Човекоядеца. — Запрати един от по-малките камъни, в посока на дирята. — Ако имаше дете под ръка, положително щеше да го принесе в жертва. Мардук обича човешка кръв.

Нефер трябваше да вземе трудно решение.

— Ако ще предприемаме дългото пътуване на изток, трябва да разполагаме с припаси и злато. Не можем да се изтърсим в асирийския двор като последни просяци.

Таита кимна.

— В Египет има много могъщи люде, които ще заемат с удоволствие на фараона си каквото им поиска, стига да са сигурни, че е жив.

— Хилто и Мерен ще се върнат в Тива — реши Нефер. — Бих отишъл и аз, но сега половината свят търси Минтака и мен. — Свали един от царските си пръстени и го подаде на Хилто. — По това ще те познаят. Показвай го на приятелите ни. Трябва да се върнеш с хора, коне, злато и колесници. Трябва да пристигнем при цар Саргон в що-годе приличен вид, за да покажем, че в Египет наистина можем да разчитаме на подкрепа.

— Ще изпълня заповедта ти, Велики!

— Не по-малко важни за нас са и новините. Трябва добре да се осведомиш за събитията в страната. Да научиш всичко за делата и намеренията на мнимите фараони.

— Ще тръгна привечер — каза Хилто.

Прекараха деня под сянката на едно чергило, взето от изровена колесница. Когато слънцето се спусна и жегата намаля, групата се раздели. Хилто и Мерен поеха на запад, към Тива, а Нефер с Минтака и Таита — на изток.

— Ще ви чакаме при руините на Галала. — Това бяха последните думи, които каза Нефер на Хилто. После двамата с Мерен тръгнаха по пътя назад, за да се стопят в мрака.

Таита, Минтака и Нефер поеха на изток по керванджийския път към Галала. След дванадесет дни, когато в меховете им бяха останали само няколко капки вода, те стигнаха развалините на разрушения град.

69

Седмиците образуваха месеци, а те все още чакат при Галала.