Чародей

Водата е едничкото нещо, което може да задържи мисълта на Трок. Помирисва я и цялото му същество я пожелава неудържимо. Тътри се към Минтака. Тя е с гръб към него, а мекият пясък заглушава шума от стъпките му. Тя не го усеща до момента, в който я хваща за ръката. Тя се обръща, вижда го и изпищява. Той грабва кофата от ръцете й, а нея блъска на земята. Понеже едната му ръка е неизползваема, той я притиска с коляно в кръста, докато пие.

Гълта на огромни порции, пръхти и се оригва, спира и после отново пие. Минтака се гърчи под тежестта му и пищи:

— Помощ! Нефер! Таита!

Той се оригва пак, натиска лицето й в пясъка, за да я накара да млъкне и допива последните капки от ведрото. Все още с коляно в гърба й, той се оглежда като притиснал плячката си лъв. Съзира водния мех до стената и подредените край него копия и саби.

Бързо се изправя и тръгва към тях. Минтака скача инстинктивно, но той я сваля с ритник.

— През ум да не ти минава, кучко! — грачи Трок и сграбчва в шепа гъстата й, пълна с пясък коса. Мъкне я подире си по пясъка, докато стига меха с вода. Тук се налага да я пусне. Отново я затиска с огромен, обут в сандал крак, пресяга се за меха и го стиска между коленете, за да махне запушалката. Надига го и излива топлата възсолена течност в гърлото си.

Макар и с лице в пясъка, Минтака си дава сметка, че Трок е изцяло погълнат от мисълта за вода. Трябва да действа, преди да е утолил жаждата си и да насочи цялото си внимание към нея. Знае, че му е причинила повече унижение, отколкото е в състояние да понесе и сега по-скоро ще я убие, отколкото да рискува отново да му избяга.

Протяга отчаяно ръка към оръжията. Пръстите й докопват ствола на едно копие. Трок още пие с отметната назад глава, но усеща движението и отпуска меха в мига, когато Минтака се готви да прониже слабините и корема му с късото, но смъртоносно оръжие. Ударът идва от неудобно легнало положение и няма нужната сила.

Трок забелязва блясъка на малкия бронзов връх и отскача с вик на изненада, за да го избегне.

— Малка кучко! — Той хвърля меха и тръгва към нея, но Минтака използва момента, когато кракът му я освобождава и скача на крака. Опитва се да се изплъзне покрай него навън, но той препречва пътя й, като посяга към нея с дългата си ръка. Успява да хване туниката й, тя се извива настрани, ленената тъкан се къса и Минтака отново му бяга, но продължава да е в капана на скалната цепнатина.

Трок са затътря след нея, но момичето, бързо и пъргаво като котка, се изкатерва по скалата. За Трок няма възможност да я последва. Вдига късото копие, захвърлено от нея и го запраща нагоре, но в лявата ръка няма нито нужната сила, нито достатъчно точност.

Минтака се сви, а копието блъсна стената над главата й. Подгонена от страха, тя се заизкачва още по-бързо. Трок грабна ново копие и пак замахна. Този път се размина с нея на цяла ръка разстояние.

Мъжът изръмжа от ярост и разочарование, грабна трето копие, но в този миг тя достигна един скален корниз, прехвърли се над него и притисна тяло към сигурната твърд на укритието. Отдолу Трок ръмжи и псува. Въпреки голямата уплаха, отвратителните му думи я погнусяват.

Следващото копие се блъска в стената над нея и се задържа за миг на корниза, преди да падне надолу. Минтака го грабва и предпазливо наднича над ръба, готова да се дръпне всеки миг.

Трок я гледа отдолу, а дясната му ръка виси като камшик край тялото. Щом я забелязва, лицето му се изкривява от гняв и той тръгва към скалата, сякаш с намерение да се катери по нея.

Тя му показва върха на копието.

— Хайде, ела — съска Минтака, — та да го мушна в свинското ти шкембе.

Той спира. Не може да се катери и защитава само с една ръка. Ясно му е, че заплахата не е само на думи. Докато се колебае, Минтака започва отново да крещи:

— Нефер! Таита! Помощ!

Гласът й ехти в процепа. Той се оглежда неспокойно, сякаш очаква да го нападнат всеки миг. И взема внезапно решение. Грабва меха с вода и го мята на рамо.

— Не си въобразявай, че всеки път ще ми се изплъзваш! Някой ден ще взема всичко, каквото мога от тялото ти, а после ще те дам на войниците да си поиграят! — крещи Трок, докато се опитва да яхне кобилата. Тя обаче е твърде слаба, за да издържи теглото на огромното му туловище и пада.

Трок се изправя на крака и тръгва към изхода.

Минтака се опасява, че може да е трик и не смее да слезе долу. Продължава да вика с пълен глас:

— Нефер! Помощ!

Още вика, когато Нефер дотичва със сабя в ръка. Хилто и Мерен го следват по петите.

— Какво стана? — пита Нефер, докато тя се спуска по скалата.

— Трок! — Минтака хлипа от облекчение и радост. — Трок е жив! Беше тук.

Започва бързо да разказва случилото се, но преди да свърши, Нефер вече дава разпореждания на останалите да се въоръжат и да тръгнат след него.

67

Появи се Таита. Той остана при Минтака, а останалите трима тръгнаха по дирите на Трок така предпазливо, сякаш преследваха ранен лъв. Движеха се бавно покрай скалата, докато стигнаха до мястото, където Трок бе преживял бурята. Нефер разгледа дупката и каза: