— Престъпи прага — подкани ме тя. Озовахме се в преддверието, където в течение на хиляди години подкованите ботуши на стражата бяха издълбали трапчинка в мраморния под.
Онези, що от страх пред развилнялата се тълпа все още се мотаеха из черквата, любопитно ни заоглеждаха. Въпреки това тя обгърна с ръка раменете ми и ме целуна.
— Днес е празникът на свети Спиридон — рече тя и се прекръсти по гръцки. — Само Отца, но без Сина. Нека християнската ми целувка бъде печат на нашето приятелство, така че никога да не се забравим. Много скоро слугите на баща ми ще дойдат да ме търсят.
Бузите й поруменяха, а и целувката не беше съвсем християнска. Кожата й носеше аромата на хиацинти. Високите извити вежди бяха оцветени в тъмносиньо, а устните й бяха начервени, което беше обичайно сред изисканите благородни дами в Константинопол.
— Не бих могъл да се разделя с теб така — настоях аз. — Дори да живееш заключена със седем ключалки, няма да се успокоя преди да те намеря отново. Дори времето и пространството да ни разделят, пак ще те намеря. В това не ще можеш да ми попречиш.
— Защо ли бих искала да ти преча? — подметна тя, повдигайки вежди със закачлива насмешка. — Откъде знаеш, че не изгарям от любопитство да узная повече за теб и за чудните ти приключения, Йоханес Ангелос?
Чаровна беше закачливостта й, а тонът говореше повече от думите.
— Кажи ми тогава къде и кога! — не се стърпях аз. Тя сбръчи вежди.
— Сам не осъзнаваш колко непристойни са думите ти. Но, изглежда, това е навик у латинците.
— Къде и кога? — извиках аз и я грабнах за ръката.
— Как се осмеляваш! — впи очи в мен тя, пребледняла от изумление. — Никой мъж досега не е посмял да ме докосне. Ти не знаеш коя съм. — Но дори не опита да издърпа ръката си, така че докосването ми не й беше съвсем неприятно.
— Ти си ти! — отсякох аз. — И това ми е достатъчно.
— Може вест да ти проводя — обеща тя. — Какво значение има благоприличието в тези смутни времена. Ти си франк, а не грък. Само че срещата ти с мен може да бъде опасна за тебе самия.
— Приех кръста, защото ми липсваше вяра — започнах аз. — Всичко друго постигнах освен вяра. Затуй поисках поне да умра в името божие. От турците избягах, за да дам живота си в името Христово под стените на Константинопол. Едва ли би могла да направиш живота ми по-опасен от това, което е бил и което е.
— Замълчи! — прекъсна ме тя. — Обещай поне, че няма да ме последваш. И така сме привлекли върху себе си достатъчно внимание. — Прикривайки лице с разкъсания си воал, тя ми обърна гръб и се отдалечи.
Облечени в синьо и бяло слуги бяха дошли да я търсят. Тръгна с тях без дори да погледне към мен и аз не я последвах. Но щом се скри от погледа, почувствах се немощен, все едно че кръвта ми изтичаше от отворена рана.
14 декември 1452
На този ден в черквата „Света Богородица“ близо до пристанището делегати от много националности, водени от император Константин, гласуваха с мнозинство от двадесет и един срещу венецианците да се конфискуват корабите им в пристанището за защитата на града. Тревисано изказа протест от името на собствениците. На корабите се позволяваше да задържат товара си след като капитаните им се закълняха, целувайки кръста, че няма да се опитват да избягат. Като наем бе определена сумата от четиристотин безанта на месец. Безбожна цена, но Венеция умееше да извлича изгода от момента, а и защо ли давещият се трябваше да пресмята златото си.
Императорът бе преговарял с „лъжепатриарха“, с архиереите и игумените на манастири — за претопяване на църковните и манастирските скъпоценности и за изсичане на монети от тях. Ограбваше от монашеството като първи признак за осъществяването на съюза между двете църкви.
Земя и къщи се продават на безценица. Лихвите на краткосрочните заеми за няколко дена се покачиха с четиридесет на сто, а дългосрочни заеми не се дават. С един малък диамант купих килими и мебели за шест хиляди Дуката. Започнах да обзавеждам наетата от мен къща, която собственикът желае да ми продаде на нищожна цена, Но защо ли ми трябва да купувам къща? Този град има само няколко броени месеца бъдеще.
Очите ми не видяха много сън през последните две нощи. Познатото ми отпреди безсъние се е завърнало. Безпокойството ме тласка навън към улиците, но не излизам, понеже все чакам някой да ме потърси. Да чета ми е невъзможно. Чел съм достатъчно, за да проумея безполезността на всяко познание. Гръцкият ми слуга шпионира всяка моя крачка, но без да ме притеснява, и това е съвсем естествено. Как ли биха могли да имат доверие в човек, който е бил на служба при турците? Слугата ми е достоен за съжаление — стар и беден. Отнасям се благосклонно към факта, че си изкарва допълнително възнаграждение.
15 декември 1452
Само една сгъната хартийка. Донесе я рано сутринта обикалящият улиците продавач на зеленчуци.