Червеношийката

— През 1920 година Норвегия е била една от най-бедните страни в Европа и щяхме да си останем такива, ако не беше помощта на САЩ. Забравете за реториката на политиците. Емиграцията, планът „Маршал“, Елвис и финансирането на нефтената приказка превърнаха Норвегия във вероятно най-проамерикански настроената държава. Ние в тази зала сме работили дълго, за да стигнем до днешното ниво в кариерите си. Но дочуе ли някой наш политик, че човек от присъстващите тук е виновен за застрашаването на живота на американския президент…

Бранхауг остави края на изречението да увисне във въздуха, а погледът му обходи хората около масата.

— За наше щастие — продължи той, — американците предпочитат да обявят, че техен агент от Сикрет Сървис е допуснал грешка, отколкото да признаят наличието на сериозни дефицити в сътрудничеството с един от основните си съюзници.

— С други думи — обади се Ракел, без да вдига поглед от бележника пред себе си, — не се нуждаем от норвежка изкупителна жертва.

После тя повдигна очи и погледна право към Бернт Бранхауг.

— Имаме нужда точно от обратното: от норвежки герой, нали?

Бранхауг я наблюдаваше със смесица от удивление и интерес. Удивление, защото тя веднага разбра накъде бие той, а интерес, защото му стана ясно, че на нея може да се разчита.

— Правилно. В деня, когато излезе наяве, че норвежки полицай е стрелял по агент на Сикрет Сървис, трябва да разполагаме с уточнена версия — подчерта той. — И тази версия трябва да изключва грешка от наша страна. Нашият офицер е действал на място според дадената му инструкция и вината е единствено и само на агента. Такава версия удовлетворява и нас, и американците. Предизвикателството е да накараме медиите да ни повярват. И във връзка с това казвам…

— … че ни е нужен герой — заключи шефката на полицията. Тя кимна; и тя разбираше какво има предвид той.

— Извинете — намеси се Мьолер. — Единствен аз ли не схващам идеята? — той направи сравнително неуспешен опит да придружи въпроса си с кратък смях.

— Полицаят е показал решителност в ситуация, представляваща потенциална заплаха за президента — обясни Бранхауг — Ако мъжът в будката за билети е бил атентатор, а по инструкция нашият служител е бил длъжен да го предположи, той е щял са спаси живота на президента. Мъжът не се оказа атентатор, но това не променя фактите.

— Точно така — подкрепи го Ане Огьорксен. — В такива ситуации инструкцията е по-важна от личната преценка.

Майрик замълча, но кимна одобрително.

— Добре тогава — продължи Бранхауг — „Идеята“, както я наричате, Бярне, е да убедим пресата, началниците ни и всички, запознати със случая, че нито за миг не сме се усъмнили в правилното поведение на нашия офицер. „Идеята“ е, че отсега нататък трябва да се държим така, сякаш той всъщност е извършил подвиг.

Бранхауг забеляза изумлението на Мьолер.

— Ако не похвалим усърдието на полицая, значи почти признаваме неговата грешка, като е стрелял, и следователно планирането на охраната по време на президентското посещение е куцало.

Около масата кимнаха.

— Ерго… — обобщи Бранхауг Обожаваше тази дума. Дума, покрита с патина, почти непреодолима, понеже претендираше за самия авторитет на логиката. Оттук следва.

— Ерго ще му дадем медал? — обади се отново Ракел.

Бранхауг усети раздразнение. Заради начина, по който тя произнесе „медал“. Сякаш в момента пишат комедия и всички забавни предложения са добре дошли. Сякаш неговият план е комедия.

— Не — натърти думата той. — Няма да му дадем медал. Медали и отличия се дават много лесно, но не ни осигуряват желаната правдоподобност — облегна се на стола с ръце зад тила. — Нека повишим този мъж. Да го направим старши полицейски инспектор.

Последва дълго мълчание.

— Старши инспектор ли? — Бярне Мьолер гледаше Бранхауг с недоверие. — Задето е стрелял по агент на Сикрет Сървис?

— Звучи малко зловещо, но помислете малко.

— Това… — Мьолер премига, сякаш искаше да каже много неща, но предпочете да си замълчи.

— Може би не е нужно да му се вменяват всички обичайни функции на старши инспектор — Бранхауг чу гласа на госпожа полицейския началник. Изрече думите предпазливо. Сякаш провираше конец през иглено ухо.

— И за това сме помислили, Ане — леко натърти името й той. За пръв път се обръщаше към нея на малко име. Едната й вежда потрепна едва забележимо, но иначе той не забеляза признаци това да й е неприятно. Бранхауг продължи:

— Проблемът е, че ако колегите на този ваш любител на стрелбата сметнат назначението за прекадено и впоследствие разберат, че става въпрос за камуфлаж, то тогава работата ни е спукана. Нещо повече. Заподозрат ли операция по заличаване на следи, моментално ще тръгнат слухове, че съзнателно сме се опитали да прикрием гафа. С други думи, налага се да му дадем пост, за който да изглежда правдоподобно никой да не получава много информация за същинската му работа. Казано по друг начин: повишение, комбинирано с преместване на защитено място.

— Защитено място. Без контрол — Ракел се усмихна накриво. — Звучи, сякаш сте решили да го изпратите в нашата прегръдка, Бранхауг.