Червеношийката

Погледът му се насочи към прозореца с цветно, грапаво стъкло. Най-вероятно сложено поради желание да се осигури дискретност, за да не виждат посетителите отвън. Точно обратното на кафенето, помисли си Елен.

— Е? Ще дойдеш ли?

— Кой знае — погледна я с онзи поглед, който тя помнеше от сутрините след пътуването му до Банкок. — Не бих се обзаложил.

— Ела все пак. Чакат те няколко забавни изненади.

— Изненади? — Хари се усмихна меко. — Какви ли са? Преждевременно пенсиониране? Уволнение с почести? Да не би президентът да ми връчи The Purple Heart17!

Вдигна глава и Елен видя кървясалите му очи. Тя въздъхна и се обърна към прозореца. Зад грапавото стъкло се плъзгаха безформени коли като във филм за наркомани.

— Защо си причиняваш това, Хари? Знаеш — както и аз, а и всички останали — че грешката не беше твоя! Даже Сикрет Сървис признават за свой пропуск, че не сме били уведомени. И в твое лице сме постъпили правилно.

Хари заговори тихо, без да я гледа:

— Дали семейството му ще бъде на същото мнение, като се прибере в инвалидна количка?

— За Бога, Хари! — повиши глас Елен и с крайчеца на окото си забеляза, че жената зад тезгяха ги наблюдава с повишен интерес. Явно очакваше жестока свада.

— Винаги има хора, които нямат късмет и страдат, Хари. Просто такъв е животът, никой не е виновен. Знаеш ли, че всяка година измират шестдесет процента от цялата популация на сивогушите завирушки? Шестдесет процента! Ако човек се сепне и започне да умува какъв смисъл има в това, сам ще се окаже измежду тези шестдесет процента, преди да се е усетил, Хари.

Хари не отговори, просто седеше и главата му клюмаше към карираната покривка, осеяна с черни петна от цигарена пепел.

— Ще се намразя за това, което ще ти кажа, Хари, но ще го сметна за лична услуга, ако дойдеш утре. Само се появи, няма да ти говоря и няма да те карам да ми дъхаш. Става ли?

Хари мушна пръст в една от черните дупки на покривката. После премести празната си чаша и закри друга дупка от цигара. Елен чакаше.

— Валер ли те чака отвън в колата? — попита Хари.

Елен кимна. Много добре знаеше, че двамата не се понасят. Хрумна й идея, поколеба се, но реши да опита:

— Впрочем той заложи двеста кинта, че няма да се появиш.

Хари пак се засмя по същия мек начин. После вдигна глава, подпря я на ръцете си и погледна Елен.

— Хич не те бива да лъжеш, Елен. Но ти благодаря за опита.

— Мамка ти.

Тя си пое въздух, понечи да каже нещо, ала се отказа. Изгледа Хари продължително. После пак си пое дъх:

— Дотук с увъртанията. Всъщност Мьолер трябваше да ти го съобщи, но сега го чуй от мен: искат да ти дадат пост на старши полицейски инспектор в ПСС.

Смехът на Хари избуча ниско като мотора на кадилак „Флетуд“:

— Добре де, с малко упражнения може и да станеш добра лъжкиня.

— Това е самата истина!

— Невъзможно — погледът му отново се насочи към прозореца.

— И защо? Ти си един от най-добрите ни разследващи полицаи, току-що показа, че си страшно решителен служител на реда, учил си право, имаш…

— Невъзможно е, вече ти казах. Даже и на някого да му е хрумнала такава шантава идея.

— Но защо?

— Поради една много проста причина. Нали шестдесет процента от онези там птици умират?

Той издърпа покривката заедно с чашата върху нея.

— Наричат се сивогуши завирушки — подсказа му тя.

— Точно така. И от какво умират?

— Какво имаш предвид?

— Ами нали не умират от само себе си?

— Умират от глад. От хищници. Студ. Изтощение. Не е изключено да се блъснат в някой прозорец. От какво ли не.

— Добре. Защото се обзалагам, че никоя от тях не умира, ранена в гърба от норвежки полицай без разрешение да носи оръжие, понеже не е издържал изпитите по стрелба. Служител, който ще бъде обвинен и вероятно осъден на затвор от една до три години веднага щом стрелбата излезе наяве. Доста лош кандидат за старши инспектор, не мислиш ли?

Той вдигна чашата и я стовари с трясък върху оголената част от плота на масата.

— Кой изпит по стрелба? — попита звънливо Елен.

Изгледа я строго. Тя посрещна погледа му с вдъхващо увереност изражение.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

— Нямам представа за какво говориш, Хари.

— Много добре знаеш, че…

— Доколкото знам, тази година успешно си издържал изпитите по стрелба. И Мьолер мисли така. Даже тази сутрин отиде до стрелбището, за да попита инструктора. Разгледаха данните и, доколкото разбраха, ти си постигнал доста над средния резултат. Както се досещаш, те няма да назначат за старши инспектор човек, стрелял по агенти на Сикрет Сървис, без да си е получил разрешителното за стрелба.

И тя се усмихна широко на Хари. Сега той изглеждаше повече объркан, отколкото пиян.

— Но аз нямам разрешително!

— Напротив, просто си го забутал някъде. Ще го намериш, Хари, ще го намериш.

— Я ме чуй, аз… — внезапно спря и втренчено погледна папката на масата пред себе си.

Елен се изправи.

— Значи ще се видим в девет, старши инспекторе?

В отговор Хари успя само да кимне.

Шестнадесета глава

Хотел „Радисън САС“, 5 ноември 1999 г.