Четвъртата картина

— Аз търсех Боби и пътищата ни се кръстосаха. Обадих му се с куп въпроси. Дори не помня как му се представих, но се срещнахме и… не знам. У Джуд имаше нещо, което вдъхваше доверие. Той изпитваше същото към мен. Влюбихме се и станахме неразделни. Досега. — Сю Елън дълго мълча, потънала в спомени. — Не разговаряхме много за Тъкър. Но един ден Джуд се прибра вкъщи и каза, че го е открил. Че Тъкър е в затвора и ще лежи там известно време. Попита ме дали искам да съобщя на властите и да се опитам да го осъдя… но аз отказах. Времето, прекарано зад решетките, нямаше да компенсира злото, което беше сторил. И затова Джуд каза, че трябва да го убием. Толкова много ме обичаше. Той мислеше, че това ще ми донесе известен покой, затова беше готов да убие човешко същество заради мен.

Сю Елън млъкна и опря лакти на бара. Погледът ѝ блуждаеше, докато се спря на ръцете ѝ. Тя протегна пръсти и отново ги сви.

— Не можеш да си представиш какво ми причини Тъкър, Джесика. Не можеш да го разбереш, ако не си го преживяла. Той щеше пак да се възползва от мен, а после да ме захвърли като стара играчка. Сякаш съм невъодушевен предмет. Накрая вече не мислех, че съм човешко същество. Трябваше ми ужасно дълго време, докато отново се почувствам човек. Не знам. Може би все още не се чувствам човешко същество.

— Джуд каза, че родителите на Майкъл Закари живеели до къщата на дядото на Тъкър. Проверихме и това се оказа лъжа. Закари беше ли замесен по някакъв начин?

Сю Елън поклати глава.

— Не. Той беше удобен. Джуд ме убеди, че ни трябва човек, когото да обвините, иначе ще ни хванат. Той знае как действа прокуратурата, защото прави репортажи за вас. Каза, че ако се разчуе, че има арестуван, натискът да постигнете осъдителна присъда ще бъде толкова голям, че няма да си правите труда да търсите друг заподозрян.

Сю Елън си поръча още едно питие.

— Жал ми е за него. Майкъл не е лош човек. Предполагах, че рано или късно ще разберете истината и ще оттеглите обвиненията срещу него. Това беше необходимо зло. Трябваше да знам как върви разследването и колко близо сте да ни хванете, затова направихме така, че да изглежда, че Палача ми е гадже, а аз съм се отървала на косъм. Всички парчета на пъзела си дойдоха по местата.

Ярдли видя, че лабрадорът изскочи от водата и изтръска козината си близо до бара, и усети няколко капки по краката си.

— Кога ти хрумна да използваш картините?

— Не и отначало. Знаех за тях. Помниш ли, когато ти казах, че съм била в колеж? Учихме за тези картини в часовете по митология. Един преподавател ни каза, че никой не знае какво означават, но аз веднага разбрах. Отмъщение. И мисълта за тях ме обсебваше седмици наред, след като ги видях. Не можех да си ги избия от главата. Непрекъснато виждах Тъкър във всяка от тях и колкото повече си го представях в тези пози, толкова по-щастлива се чувствах. Дори само при мисълта как го убивам, болката сякаш изчезваше. И тогава разбрах, че аз и Джуд не само си фантазираме, а един ден ще го направим наистина. И се чувствах добре, докато чаках този миг да дойде. Знаех, че очакването е по-хубаво от самия акт и още по-хубаво от спомена за стореното. Исках да удължа този момент. — Тя погледна Ярдли. — Аз не съм лош човек, Джесика.

Ярдли я гледаше, без да казва нищо.

Сю Елън кимна и отмести очи встрани.

— Ленард. Да, знам. Но идеята беше на Джуд, не моя. Той не искаше да разследвате изчезването на Хармъни и затова плати на Ленард да ви наговори онези измислици. Казах му да го остави на мира, защото Ленард няма да го разпознае, но никой не може да каже на Джуд какво да прави. Той е страхотно упорит. Но не е чудовище. Мислеше, че го прави заради мен — заради нас. И заради живота, който щяхме да изградим заедно, когато всичко това свърши. — Тя замълча и погледна към океана. — Не исках да пострада друг.

— Ами ти? Можеше да умреш от рицина. Заслужаваше ли си да умреш?

— Да. Но знаех, че няма да умра. Разредихме го достатъчно. Полицаите помислиха, че количеството е същото като при Кати Фар, защото Джуд остави еднакви празни спринцовки в двете къщи. Дълго време проучвах въпроса и научих, че в лабораториите не могат да установят точните количества рицин в тялото, ако не отрежат парченце от черния дроб, а аз определено нямаше да им позволя да направят това с мен.

Сю Елън въздъхна дълбоко. Двете се умълчаха и се заслушаха във вълните, които се плискаха в брега.

Ярдли отпи от питието си и без да я поглежда, попита:

— Истина ли е онази история за мъжа от „Ангелите на Ада“ и сделката за наркотици в пустинята? И наистина ли не можеш да имаш деца? Изобщо казала ли си ми нещо вярно?

Сю Елън дълго мълча, преди да отговори.