Четвъртата картина

— Не, миличка, трябва да събереш всичко. Става ли? Нищо няма да ми се случи, не се тревожи. Хайде, върви.

Хармъни се втренчи гневно в Ярдли и отговори:

— Добре.

Джесика я проследи с поглед.

— Красива е.

— Да.

— Добре ли е?

Сю Елън вдигна рамене.

— Нямаш представа какво я е накарал да преживее собственият ѝ баща. Тя искаше да гледа как умира, но аз не ѝ позволих. Не трябва да живее с този спомен.

— Ами майка ѝ?

— Кати беше същата като него. Веднъж заварила един от приятелите ѝ да се нахвърля на Хармъни. Хармъни извикала за помощ, но Кати се обърнала и си излязла. — Сю Елън поклати глава и отпи от питието си. — Всички, които е трябвало да се грижат за Хармъни, са я подлагали на тормоз. Не исках да вижда повече насилие. Щях да я пусна да си върви, но после тя каза нещо, което никога няма да забравя.

— Какво?

— Нека помогна. — Сю Елън погледна към Хармъни, която се отдалечаваше. Взе чашата си, отпи и я остави на мястото ѝ. — Не знаех дали ще се сетиш за това място. И двете бяхме доста пияни, когато ти разказах за него.

— Сетих се, защото онази нощ затворих очи и се опитах да си го представя. Как водата прилича на сини кристали, а покрай брега се издигат смарагдовозелени скали — точно както ти ги описа. — Ярдли погледна вълните. — И на живо е направо изумително.

Сю Елън я погледна.

— Извинявай, че те излъгах.

— Само за това ли съжаляваш?

— Да.

— Един невинен човек умря заради теб. Ленард нямаше нищо общо с цялата тази история.

Сю Елън извади сламката от напитката си и се втренчи в нея, блестяща на слънчевата светлина.

— Тъкър обича да завързва жертвите си и да ги реже. От краката до врата. Хармъни има белези по гърба и бедрата. Попита ме защо я е рязал толкова много и аз ѝ казах, че му харесва да слуша писъците ѝ. — Сю Елън се усмихна. — Е, харесваше му да слуша писъци. — Тя погледна Ярдли, а после отново се обърна към питието си. — Съжалявам, че Джуд се опита да те нарани. Ако знаех…

— Недей. Много добре си знаела какво ще се случи с мен, ако успея да го разоблича.

— Не. Никога не бих му позволила да те нарани. Кълна се.

Барманът поднесе питието на Джесика и тя отпи малка глътка. Беше толкова студено и сладко, че зъбите ѝ изтръпнаха.

— Тъкър те е държал в къщата на дядо си на Кримзън Лейк Роуд, нали?

Изражението на Сю Елън се промени и тя се втренчи в празното пространство.

— През цялото време дядо му беше толкова пиян, че нямаше представа какво се случва. Или пък, ако е имал, не се опита да го спре. Тъкър си беше подготвил място — мазето, в което и ти си била. Първия ден, когато ме замъкна там, той ме занесе на ръце. Борех се и се мъчех да избягам, а после видях резки на стените близо до вратата. Оставени от други момичета, които Тъкър е вкарвал там и които са се опитвали да се спасят.

— Колко са били?

Сю Елън вдигна рамене, но не отмести поглед.

— Не знам.

— Ти как избяга?

— След три месеца той започна да ми има доверие. Понякога ме пускаше да излизам в задния двор. Един ден дори ми позволи да отида до магазина и да му купя някои неща. И тогава избягах. Изтичах чак до нас. Но това вече не беше моят дом. Потърсих баща си, но мъжът, който отвори вратата, каза, че баща ми е мъртъв и че са отвели Боби. Не исках да ходя в полицията. Мислех, че Тъкър ще ме намери отново, затова побягнах. Тичах, докато вече краката не ме държаха. Дори не помня как съм стигнала до Лас Вегас. Едно семейство ме взе и ме остави в приют там. Казах им фалшиво име. Властите не можеха да докажат, че лъжа, затова го запазих. Мислех, че името ще ме предпази, ако някой ден Тъкър дойде да ме търси. Анджела Ривър. Майка ми се казваше Анджела.

— Кога те намери Джуд?

— Той намерил първо Боби. Джуд е имал по-малка сестра, Айви, която изчезнала. Предполагам, че знаеш това. Дълго време бил обсебен от мисълта да я открие. Затова станал криминален репортер. Мислел, че ако си създаде достатъчно връзки и получи достъп до друга информация, един ден може да разбере какво се е случило с нея. Попаднал на моя случай и това направо го обсебило. Видял моя снимка. Много съм приличала на Айви. — Сю Елън направи пауза. — Боби всъщност не се самоуби. Наистина, вземаше наркотици, а имаше и други неща, но… истината е, че го уби Тъкър. Той е неговият убиец, не дрогата. Боби се беше сближил с Джуд само два месеца след първата им среща. След смъртта му Джуд искаше да докаже какво е направил Тъкър. И така намери мен.

— Как?