Четвъртата картина

— Мислех, че искаш парите — каза тя. — Че ти трябват за адвокати и затова ще ги поделиш с мен. Но на теб изобщо не ти е пукало за парите. Искал си само да го убия. Смъртта ли е единственото нещо, за което мислиш?

— Смъртта и любовта. Защо — какво друго има?

— Любов — подигравателно каза Тара. — Какво знаеш ти за любовта?

— Много повече, отколкото можеш да си представиш, моя малка принцесо.

В стаята имаше само един прозорец от нейната страна на преградата. Идеален квадрат. През него струеше слънчева светлина, но не стигаше до страната на баща ѝ. Там, където седеше той, сякаш беше по-тъмно.

— Докато стоях пред онези типове, осъзнах нещо и разбрах, че ще ме убият. Нали разбираш — това беше един от онези моменти, в които виждаш нещо съвсем ясно и не можеш да повярваш, че не си го разбрал по-рано. Струва ти се, че е трябвало да се досетиш от самото начало. Нещо, на което не си обърнал внимание, защото е толкова очевидно.

Еди Кал се облегна назад и леко наклони глава настрана, като животно, което гледа нещо странно.

— И какво осъзна?

Тара се втренчи в очите му, студени и безизразни.

— Един ден ти ще излезеш от тук. Не знам как и кога, но ще излезеш… Ти знаеш, че ще се случи. Ти си невероятно търпелив и когато ти се предостави възможност, ще я сграбчиш веднага. И ще успееш. А после ще се опиташ да убиеш майка ми.

Устните му отново се разтеглиха в усмивка, но той не каза нищо.

— Ето защо исках да знаеш, татко, че и аз съм невероятно търпелива. Ще те чакам навън… И ще те убия първа.

Еди Кал се хвърли напред и веригите му издрънчаха върху металния стол и пода. Той изръмжа и оголи зъби като хищник, готов да разкъса плячката си.

Приближи се на два-три сантиметра от преградата, само на трийсетина сантиметра от лицето на Тара. Тя не помръдна, не мигна, не трепна дори. Знаеше, че ако в този миг ѝ бяха измерили пулса, щяха да видят колко е спокойна. Тара вече не се страхуваше от баща си.

Той видя спокойствието ѝ и се засмя.

— Не се съмнявам, че ще се опиташ, моя малка принцесо. Но едно е да се опиташ, а съвсем друго да го направиш.

Сега Тара се ухили.

— Предполагам, че ще разберем, нали?

Еди Кал отново се облегна назад и се усмихна безгрижно.

— Предполагам.

Тара стана и излезе от стаята.

На излизане от затвора тя спря на входа, написа на листче истинското си име и истинския си телефонен номер и го плъзна към Итън. Той се усмихна и на лицето му се появиха трапчинки. Тара си каза, че са очарователни.

— Ела да ме вземеш в събота в седем — каза тя. — И не закъснявай. Не е учтиво да караш едно момиче да чака.

Тя леко докосна ръката му и излезе от затвора. Знаеше, че никога повече така или иначе няма да види това място отвътре.

80.

Малкият плаж водеше към сапфиреносиния океан. Краката ти потъваха в гладкия златист пясък, сякаш плъзнали се в легло от коприна. Вълните се плискаха на брега, разбиваха се и се разпенваха около глезените на няколко деца, които играеха до водата.

Джесика, облечена с лятна рокля и с широка сламена шапка на главата, ги гледаше. Някои бяха местни, други бяха деца на туристи. Едно куче — черен лабрадор — не спираше да скача и изскача от водата и да гони децата, докато не се гмурнеха във вълните. Това беше най-спокойният плаж, който беше виждала.

Някой ден трябваше да доведе Тара в Белиз.

На плажа имаше бар. В пясъка бяха застопорени високи столчета, плотът беше от бамбук, а покривът — сламен. Ярдли огледа няколкото души, които седяха там. Един висок барман с тъмен тен и гъсти мустаци смесваше напитки в блендер.

В този миг излезе силен бриз и надигна периферията на шапката ѝ. Джесика я свали от главата си и тръгна към бара. На високо столче седеше жена с червен бански костюм и черен прозрачен шал, увит около кръста. В краката ѝ лежеше голяма чанта. Сега кожата ѝ имаше тъмен загар и татуировките ѝ се открояваха по-ярко. До нея стоеше тийнейджърка с бански костюм и слънчеви очила.

Ярдли седна на високото столче до жената, извади една снимка и я сложи на барплота помежду им.

Сю Елън Джоунс погледна снимката на нея и брат ѝ, облечени с костюми за Хелоуин. Тя беше фея, а той — призрак. Костюмът ѝ нямаше ръкави и на дясното рамо на момичето се виждаше голямо тъмнолилаво петно.

— По рожденото петно ли ме позна? — попита тя.

— Да. Макар че вероятно щях да те позная и без него. Лицето ти не се е променила много оттогава.

Сю Елън я погледна.

— Откога си тук?

— От скоро. В Сан Педро има само един хотел на плажа. Отдел „Екстрадиране“ към прокуратурата поиска да го уведомят, ако някоя самотна жена с американски паспорт се регистрира там. Изпратиха ме тук преди два дни. Казах им, че сигурно си променила външния си вид и че аз съм от малкото хора, които могат да те идентифицират.

Барманът сложи пред нея червена плодова напитка във висока чаша.

— Грасиас — каза Сю Елън.

Той повдигна вежда към Джесика.

— И за мен същото, моля — отвърна тя.

— Хармъни — подхвана Сю Елън, — иди в хотелската стая и събери багажа.

Момичето погледна Ярдли.

— Мога да остана.