Четвъртата картина

— Защо е бил заподозрян Тъкър? — попита Болдуин.

— Видял го един свидетел. Боби, по-малкият брат на Сю Елън. Тъкмо отивал към автобусната спирка, защото закъснявал. — Уилсън поклати глава. — Боби беше съкрушен, когато Сю Елън изчезна. Не можеше да говори и беше като обезумял. Изключиха го от училище и не успя да завърши… Това му се отрази много лошо.

— Ами родителите им?

— Имаха само баща. Майката почина от рак, когато бяха малки.

— Бащата жив ли е още?

— Не. Пропи се до смърт, кучият му син. Умря от чернодробна недостатъчност само няколко месеца след отвличането на Сю Елън. Дадоха Боби в приемно семейство. Не знам какво е станало с него след това.

— А той как е разпознал Тъкър? — попита Ярдли.

— По онова време Тъкър имаше пикап с малък череп на бик на решетката и Боби видял пикапа и Тъкър през предното стъкло. Хукнал към къщи и казал на баща си, който бил твърде пиян, за да направи нещо, затова Боби изтърчал до полицейския участък. Семейството нямаше телефон. В това време Тъкър отдавна беше изчезнал.

— Защо не го осъдиха?

— Заради проклетия адвокат, затова. Един боклук на име Дан Ричардс. Копелето беше обществен защитник тук, докато не умря от инфаркт.

— Какво стана после? — попита Болдуин.

— Взехме Боби с нас, за да разпознае Тъкър. Дан убеди съдията, че сме го принудили да посочи Тъкър, и той отхвърли всички улики, които бяхме намерили в дома му, както и неговите показания.

— Довели сте единствения свидетел да разпознае задържания и сте му показали само него? — недоверчиво попита Болдуин.

В очите на Уилсън проблесна гневна искрица и Ярдли побърза да попита:

— Намерихте ли някаква вещ на Сю Елън в дома му?

Уилсън отмести очи от Болдуин, погледна Ярдли и кимна.

— Раницата ѝ. Но не в караваната. Беше в контейнер за боклук на две пресечки от дома на Тъкър. Намерихме учебниците ѝ в същия контейнер и един косъм в пикапа му. Мислим, че е от нейната коса. В щатската криминалистична лаборатория не можаха да го потвърдят със сигурност. А и Тъкър каза някои странни неща. Вече не помня точно какви, но бяхме сигурни, че той е отвлякъл Сю Елън. — Уилсън въздъхна и се облегна назад на стола. — Тъкър излезе от съда, сякаш не се беше случило нищо. Две седмици по-късно събра багажа си и се премести.

Болдуин погледна Ярдли и каза:

— Искам да видя полицейските доклади и всичко, с което разполагате по случая.

Уилсън вдигна рамене.

— Разбира се, защо не. Не останаха роднини, но ако случайно извадите късмет и откриете трупа ѝ, няма да имам нищо против да ѝ осигуря прилично християнско погребение.

17.

Тръгнаха към Лас Вегас чак привечер. Този път караше Болдуин. Уилсън им беше казал, че ще трябва да вземе архивираните доклади от един склад в жилищната част на градчето и че ще накара секретарката си да ги сканира и да им изпрати по електронната поща всичко, което имат за Тъкър Фар.

— Прекалено лесно е — отбеляза Ярдли. — Тъкър съвсем случайно има две обвинения за отвличане на момичета на годините на Хармъни?

— Може би се опитва да спре и иска да ни улесни. Виждал съм това и преди.

Болдуин си спомни един случай отпреди години за млад баща, прогимназиален учител. Той отвличаше малки момчета и ги удушаваше в мазето си. Оставяше малки предмети или бележки близо до телата и ги покриваше, сякаш се срамуваше. Единият предмет — малък войник — беше ръчно изработен в местния магазин за играчки. Удушвачът подписваше бележките с истинските си инициали. След ареста каза, че искал да спре, но не можел, и се надявал да го заловят.

Не можа да каже защо просто не е отишъл в някой полицейски участък и не се е предал. Каза само, че нещо тъмно и грозно у него не му позволявало да го направи. Най-доброто, което могъл да стори, било да остави инициалите си.

— Ако е Тъкър, тогава каква е ролята на картините? Те нямат нищо общо с млади момичета. — Ярдли поклати глава. — Който и да е, той си играе с нас, и ние нямаме друг избор освен да играем по свирката му. Знае, че трябва да проследим всяка улика за всеки случай. Той си играе с нас, Кейсън. Боя се, че ще направи нещо ужасно с третата жертва. Праща ни за зелен хайвер, докато не приключи.

— И аз имам такова чувство, но ти си права — трябва да проследим всяка улика. Ще видя дали ще мога да взема още някого от полицията или Шерифската служба да помогне с Тъкър, а ние да се съсредоточим върху жертвите. Той ги е избрал умишлено и ако разберем каква е връзката между двете жени, ще го хванем.

— Двете?

— Мисля, че все още не можем да определим официално Хармъни като жертва на Палача. Тъкър каза, че тя не говорела за смъртта на майка си, нито показвала, че това я вълнува особено. На мен обаче ми се струва, че реакцията ѝ е съвсем истинска, нормална след травма. Може би нещо я кара да мисли, че ще е по-добре, ако се махне. Продължавам да мисля, че може да е избягала.