Четвъртата картина

Пред караваната спря джип, от който слезе Кайл Джакс. Болдуин вероятно беше уведомил и него, тъй като случаят скоро щеше да му бъде официално предаден. Джакс беше облечен с кожено яке и пак беше лапнал близалка. Той кимна на няколко полицаи и се присъедини към Ярдли и Болдуин на верандата.

— Къщичка на дърво отзад?

Болдуин кимна.

— Тъкмо казвах на Джесика, че наблизо намерихме колие с кръв по него. Бащата на момичето твърди, че тя никога не го сваляла.

— Периметърът не е толкова голям. Все някой е видял нещо. Да продължим с огледа. И да приберем бащата за разпит. Не ми харесва, че той има присъда за отвличане на момиче на годините на дъщеря му.

— Знаеш ли, правил съм това един-два пъти — подхвърли Болдуин.

— Не е необходимо да се обиждаш. Само се уверявам, че всички правим каквото трябва. — Джакс извади близалката от устата си и попита: — Къде е бащата?

— Защо?

— Искам да говоря първо с него.

— Агент Болдуин разговаря с него цяла сутрин — каза Ярдли. — Трябва да му дадем почивка.

— Ще бъда кратък. Обещавам — отвърна Джакс и ѝ намигна.

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Кайл, дай му малко почивка. Той загуби съпругата си, а сега и дъщеря си.

— Освен това е отвлякъл момиче на нейните години. Това не ви ли се струва твърде голяма случайност?

— Не изключвам нищо — каза Болдуин, — но той е завършил само пети клас. Прилича ли ти на човек, който е подробно запознат с творбите на малко известен кенийски художник?

— Не знам. Още не сме се срещали очи в очи. В отдел „Наркотици“ всичко се свежда до разгадаването на хората. Ще го разгадая. Ако имаш проблем с това, кажи на Рой. — Джакс пак намигна на Джесика. — Не се тревожи, сладурано. Знам какво правя.

— Аз и този тип няма да се разберем — подметна Болдуин, когато Джакс се отдалечи достатъчно от тях.

— По-добре поговори с него и го вразуми, защото двамата ще работите заедно — отвърна Ярдли.

Болдуин погледна към детската площадка.

— Сигурна ли си?

— За какво?

— Че ще напуснеш. В момента не изпитваш ли онази тръпка? Онази треска, когато чу за телефона и колието на Хармъни? Знаеш точно какво ще почувстваш, когато разберем кой е убиецът и какво се е случило с нея. Това е като инжекция адреналин право в сърцето ти. Знам, че си го изпитвала. Наистина ли няма да ти липсва?

— Не изпитвам вълнение, Кейсън. Чувствам само… тъга. Тъга заради Хармъни и заради семейството ѝ. — Тя въздъхна дълбоко. — Обади ми се, ако има нещо ново. Познавам един човек, който може да помогне.

15.

Ярдли пристигна рано в ресторанта, за да си намери маса. Мразеше такива заведения — лъскави и скъпи. Мъжът, с когото щеше да се срещне обаче, явно ги харесваше. Места, с които да смаеш другите.

Настаниха я в едно сепаре и ѝ донесоха топъл хляб и зехтин. Ярдли изяде няколко хапки и тогава влезе Джуд Чанс.

Той беше слаб, вдигнал очила на плешивата си глава, която изглеждаше странна за толкова млад човек. Джуд Чанс огледа салона и я видя.

— Изглеждаш секси, както винаги — каза той и седна.

— Не ме карай да плисна чашата в лицето ти.

Чанс се усмихна и си отчупи малко хляб.

— Винаги съм харесвал това у теб, Джей — ти имаш топки. Повечето хора, които искат нещо от мен, ми позволяват да им говоря каквото си поискам, но имам чувството, че ако кажа нещо за задника ти, ще ме фраснеш в ченето.

— Може би. Имам и лютив спрей.

Той се ухили.

— Вино или бира?

— Бира, благодаря.

Чанс повика един сервитьор и поръча пържола с масло и лук и две бири.

— Е, какво става? — попита той, докато дъвчеше хляб.

— Предполагам, че вече знаеш за Хармъни Фар.

— Разбира се. Няма да съм такъв страхотен разследващ журналист, ако не бях в течение на най-големия случай, който е ставал в този град от едно десетилетие насам. Всъщност, преди да дойда тук, прочетох някаква идиотска статия по въпроса. Беше от онзи кретен Джони Макдърмот. Той мисли, че са двама.

— Двама?

— Палачи. Единият се опитва да го заловят, а другият се крие. Това е тъпо и Макдърмот го е написал само за да получи харесвания, но е шантаво. О, дори не те попитах дали ти харесва прякорът. Палача? Мислех си за Касапина, защото събужда по-свиреп образ, но някак не се вписва съвсем, тъй като няма много кръв. Между другото, много гениално от твоя страна да разпознаеш творбите на Сарпонг в извършените престъпления! Мисля, че това би отнело месеци на ФБР и на Шерифската служба.

Малцина знаеха за връзката с картините. Само няколко души — и Ярдли можеше да ги преброи на пръстите на едната си ръка.

— Никога не преставам да се удивявам колко добре си информиран, Джуд. Как го правиш? Всички, които знаят за картините, бяха предупредени да си държат устата затворена, защото е изложен на риск човешки живот и шефовете ще режат глави, ако някой прибързано съобщи на обществеността. Но ти все пак си разбрал.

Чанс повдигна рамене и се ухили самодоволно.

— Може пък да съм узнал точно от шефовете ти. Ако искате да спре да изтича информация, плащайте им повече, за да не опират до моите пари.

— Предполагам, това означава, че няма да ми кажеш? Дори ако обещая, че ще си остане между нас?

— За нищо на света.