Четвъртата картина

Един от първите му случаи беше за тринайсетгодишно момиче — Ан Гордън. Полицията на Сан Франциско имаше свой отдел „Насилие над деца“, който се занимаваше с престъпления срещу малолетни, но Болдуин пое случая като свързан с разследването на убийството на лелята, с която беше живяла Ан. След като пияният баща на Ан беше убил леля ѝ, момичето беше избягало на улицата и се беше скрило в близкия парк, за да се махне от него. И повече никой не беше видял Ан.

Болдуин я търсеше като хрътка, доловила миризма. През деня държеше снимката ѝ на бюрото си, а нощем сънуваше Ан. Виждаше я навсякъде, където отидеше — в бакалии, кинотеатри и търговски центрове. Веднъж дори сграбчи едно момиче за ръката, защото го помисли за Ан.

Пробивът дойде седем седмици след изчезването ѝ. Един полицай от отдел „Наркотици“ арестува заподозрян, който твърдеше, че имал информация за „красивото момиче на кутиите с прясно мляко“. Болдуин го разпита. Мъжът каза, че са я продали в чужбина. Болдуин го накара да повтори, защото помисли, че не е чул добре.

— Продадена, човече. Като кола или друга стока. Тя е само стока.

Болдуин го хвана за врата и удари лицето му в масата. Наложи се другият полицай в стаята да го дръпне, иначе щеше да направи нещо по-лошо.

Споразумяха са да оттеглят обвинението за разпространение на наркотици, ако им каже къде е видял Ан Гордън за последно — в една фирма, която дава под наем складови помещения на сводници и трафиканти на хора, които търсели къде да крият жертвите си, докато уредят транспорт до Мексико или Близкия изток. Болдуин пръв отвори склада, без да дочака съдебна заповед, и го блъсна смрадта на изпражнения и урина, но Ан не беше там. Трафикантите бяха опразнили склада. По-късно Болдуин научи, че е закъснял с два часа. Само някакви си два часа можеха да ѝ спестят живот на изтезания и робство.

Два часа, помисли си той, докато гледаше снимката на Хармъни.

Болдуин остави снимката. Трябваше да откъсне мислите си от миналото и да се съсредоточи върху настоящето.

Той се върна на докладите за Сю Елън Джоунс.

Докладите бяха само пет страници, защото не съдържаха нищо друго освен косвени улики, при това неубедителни. Раницата на Сю Елън беше намерена в контейнер за боклук зад бакалия на две пресечки от дома на Тъкър Фар. Бяха открити и част от дрехите ѝ, но не в същия контейнер. Началникът на полицията Уилсън знаеше, че Тъкър живее наблизо и незабавно беше завел в караваната му брат ѝ Боби, който беше видял отвличането. Нямаше искане за съдебна заповед, нито очна ставка или пък бяха разглеждали албуми със снимки на престъпници. Уилсън просто беше завел в Боби в караваната, беше посочил Тъкър, който вече е бил окован в белезници, и беше попитал: „Той ли е?“. Това беше крещящо нарушение на Четвъртата и Петата поправка и близо един век съдебна практика. Полицаите не можеха просто да посочат някого и да попитат: Той ли е?, защото вероятността от грешка беше твърде голяма и всяко следващо разпознаване, макар и извършено по всички правила, щеше да бъде опорочено, защото свидетелят вече беше видял кого трябва да избере.

Уилсън беше ядосан на адвоката на защитата, но доказателствата бяха отхвърлени заради немарлива полицейска работа.

При претърсването на пикапа на Тъкър, Уилсън и двама полицаи от съседния град бяха намерили един дълъг рус косъм на постелката на пода. Направеният ДНК анализ беше показал само, че косъмът е човешки. Полът и възрастта не бяха определени със сигурност. Косъмът обаче беше със същата дължина като косата на Сю Елън по време на изчезването ѝ. Не бяха открити други доказателства.

Болдуин прочете показанията на Тъкър по време на разпита, след като вече бяха претърсили караваната и пикапа му. Те наистина бяха странна поредица от твърдения: „Не съм го направил, но ако бях, щях да…“. Той, изглежда, искаше да каже, че е възможно да я е убил, но не е, защото би го направил по друг начин. Според Тъкър той не би отвлякъл момиче посред бял ден на автобусна спирка, а би изчакал тя да излезе по тъмно и би я взел под някакъв претекст, свързан с родителите ѝ. Вероятно би ѝ показал фалшива полицейска значка.

Това беше странен начин да твърди, че е невинен, но Болдуин беше виждал това много пъти. Тъкър вероятно е бил пиян. И сценарият, който беше описал — как търпеливо изчаква детето да попадне в ситуация, която го прави уязвимо, и да използва претекста, че родителите му са в беда, за да го качи в пикапа си — бяха описани в памфлет, който се разпространяваше в педофилските среди. И не само това. Ако Тъкър беше прочел наръчника, това означаваше, че е влизал в педофилски форум в „Тъмната мрежа“. Болдуин имаше чувството, че двете момичета не са единствените жертви.