Четвъртата картина

Той обмисли няколко възможности. Или Тъкър Фар беше Палача и искаше да го заловят и мислеше, че това е най-добрият начин, или беше твърде тъп, за да осъзнае, че убийството на съпругата и дъщеря му ще насочат разследването изцяло към него. Или загадъчният мъж, осъден заради показанията на Хармъни, е бил освободен и беше решил да потърси семейство Фар. Въпреки че това не би обяснило защо Анджела Ривър е била замесена в цялата история.

Болдуин въздъхна дълбоко и измърмори:

— Писна ми от вас, шибани психопати!

Той беше изключил звука на телефона си, за да може да се съсредоточи върху докладите, и сега го включи отново. Апаратът изжужа за получено съобщение. От Скарлет.

— Мамка му! — Болдуин беше забравил, че имаха уговорка да вечерят в дома ѝ, и докато четеше съобщението, бързо събра боклука от бюрото си.

Тъй като, изглежда, няма да си направиш труда да дойдеш, ще ти го напиша в съобщение. Бременна съм.

Кейсън застина на място, с вдигната над кошчето за боклук ръка, и повтори:

— Мамка му!

19.

Ярдли не беше ходила от години в квартала „Малкото Сохо“. Кръстен на Меката на бохемите в Ню Йорк, „Малкото Сохо“ в Лас Вегас се хвалеше със студия за йога, барове, художествени ателиета и галерии, шикозни козметични салони и два магазина за секс играчки.

Художествената галерия беше все на същото място от двайсет години. Бяха я преместили тук, още когато кварталът беше започнал да запада — беше станал средище на наркотици, от което наемателите нямаха търпение да се изнесат. Джил Пери, собственичката на галерията, знаеше, че все някога районът ще се съживи, затова купи сградата за нищожна сума. В галерията бяха изложени творбите на изгряващи, многообещаващи художници, които бяха привлекли погледа ѝ. Сега мястото изглеждаше запустяло и занемарено и Ярдли предположи, че скоро ще бъде продадено на „Старбъкс“ или „Хенеси и Мауриц“.

Последния път, когато дойде в тази сграда, Джесика държеше Еди Кал за ръката, и двамата се целунаха, преди да влязат.

Тя почувства, че сърцето ѝ се качи в гърлото. Трябваше да преглътне, да затвори очи и да си представи тихо поточе, огряно от слънчева светлина, която проникваше между клоните на дърветата на двата бряга, и бамбукова пръчка, която бавно се носеше по повърхността на водата. Джесика преброи до десет, отвори очи и влезе.

В галерията нямаше посетители. Беше затворила преди половин час. Вратите не бяха заключени. Пространството беше открито и просторно, с дъсчен под и бели стени. На тях на еднакво разстояние една от друга бяха окачени картини, а между тях бяха разположени скулптури. Една от картините привлече погледа на Ярдли. На нея беше изобразено момиче с ведро лице, протегнало ръка към слънцето. С другата си ръка обаче се беше хванало за нещо, което се подаваше от земята и не му позволяваше да улови слънцето.

— Гледате една великолепна творба — каза женски глас.

Ярдли се обърна и видя Джил Пери, която излезе от кабинета си. Тя скръсти ръце на гърдите си и застана до Джесика.

— Художничката страдаше от шизофрения. Каза, че се чувства по този начин. Че напълно съзнава как трябва да се държи и може да разпознава поведения, които знае, че са опасни и породени от фалшиви убеждения, но е безпомощна да ги спре. Сякаш нещо я дърпа назад. Затворничка в собственото си съзнание.

Ярдли отново погледна картината.

— Красива е… и трагична.

— Ти не би ли описала по същия начин и живота?

Джесика се обърна с лице към Джил.

— Изобщо не си се променила.

— Нямам съпруг и деца, които да ми създават грижи. Чух, че ти имаш дъщеря.

— Да. Вече е на седемнайсет години.

Джил кимна.

— Странно е. Започвам да забравям как изглеждаше баща ми. Лицето му сякаш започва да чезне в мъгла, но съвсем ясно си спомням, когато те видях последния път. Едуард те беше прегърнал и ти му каза колко много се гордееш с него. Странно е какво избира да запомни и какво да забрави умът, нали?

Джил често излагаше в галерията си картини и скулптури на Еди Кал, преди да го арестуват. В една рецензия за „Лас Вегас Сън“ тя го беше нарекла „несравним гений“, беше предрекла, че ще остане в историята като американския Пикасо. Джил и Еди се бяха сближили много и Джесика се тревожеше, че може да имат интимна връзка. Сега ѝ се струваше смешно, като си помислеше, че това беше тайната на съпруга ѝ, която я притесняваше.

— Искам да ми помогнеш за нещо, Джил — каза тя.

— Слушам те.

— Сарпонг. Неговата серия „Тъмните неща“. Трябва да науча повече за нея. И нямам предвид онова, което мога да прочета в „Уикипедия“ или блогове за история на изкуството. Искам да знам какво означава.

— Защо?

— Сега съм прокурор. Помагам в разследването на случай, в който някой копира „Тъмните неща“ с реални жертви.

Джил учудено вдигна вежди.

— Не е лесно да се направи такова нещо.

— Може ли да седнем в кабинета ти?