Четвъртата картина

Кабинетът ѝ беше малък и тесен, но обзаведен с вкус. Бели стени и само една синя картина зад стъкленото бюро. Джесика извади телефона си и отвори на екрана снимките от местопрестъпленията с Кати Фар и Анджела Ривър.

— Втората жертва оцеля.

Пери дълго разглежда снимките и накрая тихо каза:

— Невероятно!

Тя беше смаяна и на Ярдли ѝ се догади, въпреки че запази привидно безразличен вид.

— Сарпонг е бил женомразец — каза Джесика. — Това е ясно. Може би това прави убиецът — идентифицира се със сродна душа, като превръща изкуството му в реалност — но не мисля, че гледа на нещата под този ъгъл. В картините му има нещо, което резонира у него, и аз се нуждая от помощ, за да разбера какво е.

Джил разгледа още веднъж снимките и картините и после се облегна назад на кожения стол с висока облегалка.

— Сарпонг е труден творец. Не давал интервюта, нито една от четирите му съпруги не давала интервюта, никоя от любовниците му не говорела и нямал близки приятели. Единственото, което знаем за него, е написано от съперниците му навремето. Сякаш Сарпонг е казал на историята: Без коментар! Всичко, което си прочела за него в интернет, са само догадки. Не знаем достатъчно за живота му, за да кажем какво означават творбите му.

— Ти имаш докторска степен по история на изкуството и знаеш за тези неща повече от всеки друг художник, когото познавам. Сигурно имаш някаква представа.

Джил се усмихна и отвърна:

— Не повече от всеки друг.

На Джесика пак ѝ се догади. Имаше чувството, че се опитва да чете в бързодвижеща се кола. Зави ѝ се свят.

Пери беше права. Еди Кал имаше проницателност и вникваше в художествените произведения на другите по начин, какъвто Джесика не беше виждала у друг човек. За него картините сякаш бяха прозорци към умовете на художниците.

— Изключено е да поискам мнението му.

Джил въздъхна и се втренчи в Джесика.

— Изглеждаш лъчезарна. Ясно е, че у теб има много болка, но това само те прави още по-привлекателна. С удоволствие бих направила твоя скулптура някой път.

— Помогни ми да хвана извършителя и можеш да ми правиш колкото скулптури искаш.

Джил се засмя.

— Опасявам се, че не мога да ти помогна много. Не разбирам картините на Сарпонг. В тях виждам само изтезания и смърт. Сцените не изглеждат свързани, освен че жертвите са облечени в черно и са увити в окървавени бинтове. Ако искаш експертното ми мнение, да речем, за рецензия в списание, бих написала, че художникът пресъздава образи, откраднати от кошмарите ни, от които ни обзема ужас, но и някаква очарователна загадъчност, но все пак изглеждат някак толкова познати, че ни предразполагат. Това намеква, че художникът изразява не само нашите индивидуални кошмари, но и колективния ни кошмар като човешки същества. Фактът, че мнозина психотерапевти притежават репродукции на тези картини и ги окачват в кабинетите си, свидетелства за това.

— А истинското ти мнение?

— Истинското ми мнение е, че Сарпонг е бил луд за връзване и картините му са бълнуване на лунатик. Те не означават нищо. Съжалявам, но няма да намериш извършителя на тези престъпления, като откриеш някаква скрита тема в тези картини. Каквато и тема да вижда той в тях, е написана там от самия него.

Джесика прибра телефона си.

— Благодаря, че ми отдели време.

Тя стана и се обърна да си върви, но Джил каза:

— Може би си струва.

Ярдли се обърна към нея.

— Може би си струва да го посетиш, Джесика.

— Посетих го. Преди две години, по друг повод. И това едва не ме уби.

Джил кимна и вдигна крака на бюрото. Белите ѝ обувки с високи токчета изтракаха върху стъклото.

— Искаш да ме попиташ дали имахме любовна връзка, нали? Знам, че навремето искаше да знаеш.

— Мисля, че сега няма значение.

Джил се усмихна.

— Така ли?

Двете се умълчаха за кратко.

— Не бяхме любовници. Аз исках. Всъщност една вечер се опитах. Той отказа. Каза, че ти е верен. Рядко се случва човек да може да откаже на някого, който е свързан с него със сърцето и душата си. Знаеш ли за душите близнаци? Съществува теория, според която всеки има душа близнак, която срещаме чак когато сме готови. Влюбваме се в нея, защото сме свързани силно на физическо, духовно и психическо ниво, но душата близнак не е сексуална връзка. Сексът е нещо грубо. Примитивно. Душата близнак е много по-дълбока и бракът се разпада, когато човек се опита да има романтична връзка със своята душа близнак и отказва да осъзнае, че това е нещо много по-дълбоко. Сродната ти душа, с която трябва да имаш романтична връзка, и душата ти близнак, с която трябва да си в духовна връзка, не са едно и също нещо. Но когато срещнеш своята душа близнак, останалият свят сякаш изчезва и повече от всичко искаш да бъдеш с нея. — Джил млъкна и потъна в мисли. — Аз бях душата близнак на Едуард. Но навярно е бил запленен от теб, та изобщо не се изкуши да прави любов с мен.

— Казваш с гордост, че той е твоята душа близнак. Още ли му се възхищаваш?

Джил вдигна вежда.