Четвъртата картина

— Както винаги. — Тя се замисли за миг, а после затвори хладилника и погледна Тара и блесналите ѝ интелигентни очи. Седна до дъщеря си. — Ти знаеш много за химията, при това на най-високо ниво, нали?

Тара вдигна рамене.

— Да, но само що се отнася до физикохимията. Известно време ми се струваше интересна.

— Ако искам да убия някого и да скрия причината за смъртта от патолога, според теб кой ще е най-добрият начин да го направя?

Тара се усмихна самодоволно.

— Какъв странен въпрос да зададеш на малката си дъщеря?

Ярдли погледна заглавието на учебника ѝ.

— „Хипотеза на дзета-функцията на Риман и L-функциите на Дирихле“… Мисля, че не е толкова невероятно да предположа, че може да разбираш нещо от това, което те питам.

Тара се облегна назад на стола и се замисли.

— Очевидно не може да използваш нещо, което оставя физическо доказателство, затова единственото средство, което ти остава, е отрова. Предполагам, че имаш криминалист токсиколог, който прави анализи?

— Цяла дузина.

— Трябва да направиш тест за конкретен клас на периодичната таблица и после да потърсиш специфични молекули в заподозрения клас, например арсен и беладона. Но всички те са откриваеми. Единственото, за което се сещам, че няма утвърден тест за откриване, е рицинът.

— Рицин?

Тара кимна.

— Тестовете, които трябва да направиш, за да потвърдиш отравяне с рицин, са много специфични. Дори не можеш да го провериш в течности. Трябва да направиш полимеразни верижни реакции с ДНК, за да потвърдиш наличието му. И е толкова рядък, че токсиколозите дори не си помислят да го търсят. Ако го направят, пак може да не открият нищо, ако няма достатъчно молекули.

Джесика беше работила по два случая с отравяния и беше прочела едно научно изследване, според което, ако искаш да отровиш някого, то по-добре той да не поглъща отровата, защото в стомаха и червата ще се намерят следи от веществото. При инжектиране при аутопсия отровата се открива по-трудно, особено ако убождането е било в езика, очите и хълбоците.

Джесика целуна дъщеря си, извади телефона си и забърза към домашния си кабинет, за да се обади на няколко души.

23.

Болдуин излезе от банята и се облече. Беше късно, но най-после се беше обадил на Скарлет. Разговорът беше минал зле, както и очакваше. Той се беше опитал да ѝ обясни всички причини, поради които не ставаше за баща — работата му, фактът, че като тийнейджър не беше имал добър пример в живота си, и темпераментът му, който често го караше да се усамотява. Още докато ѝ предлагаше да плати за аборта, опитвайки се да се убеди, че постъпва правилно, Болдуин потрепери колко клиширано звучат думите му. Скарлет му се разкрещя и затвори, но това не го изненада. Искаше му се да върне времето назад, а после си помисли колко детинско е да си пожелава да се случи нещо. Веднъж майка му му каза: „Едно е да искаш, друго е да можеш“. Навремето той не я беше разбрал, но сега знаеше какво е имала предвид: че ако желанията имаха някаква сила, никой нямаше да страда от лишения.

Болдуин се погледна в огледалото, преди да отиде в дневната. Материалите за Палача бяха разпръснати на масата. Той извади снимката на Хармъни и я погледна още веднъж, а после отиде в кухнята и взе тиксо. Върна се в банята и я залепи в горния десен ъгъл на огледалото, където беше сигурен, че ще я вижда всеки път, когато влезеше там.

Болдуин въздъхна и се запита какви ги върши. И тогава телефонът му иззвъня. Обаждаше се Ярдли.

— Здравей — каза той.

— Мисля, че е рицин, Кейсън.

— Кой се обажда?

— Кейсън…

— Спокойно, шегувам се. Какво мислиш, че е рицин?

— Мисля, че е използвал рицин, за да убие Кати Фар и Анджи, но поради някаква причина на нея не е успял да ѝ го даде.

Болдуин се обърна и се подпря на умивалника.

— Токсикологът прекара една седмица…

— Не е проверил за рицин. Това е специфичен тест, който отнема много време, и вероятно би трябвало да има доказателство, че е използван рицин, преди да проверят за наличието му. Обади му се и го попитай. Аз се обадих в „Съдебна медицина“ и попитах дали са проверили за убождания по езика, очите и хълбоците.

— Мислеше, че не са го направили?

— Направили са го, но не достатъчно обстойно. Ако използваш съвсем тънка игла, в тези зони е почти невъзможно да се открие убождане.

Болдуин въздъхна дълбоко, като се замисли за купчините обяснения, които трябваше да напише.

— Добре, ще се обадя и ще накарам лаборантите в Куонтико да направят нови анализи.

— Благодаря. Задължена съм ти, Кейсън.

Той се поколеба за секунда.

— Ти държиш ли се? Последният ти работен ден наближава.

— Добре съм. Моля те, обади ми се веднага щом научиш нещо.

— Ще се обадя.