Четвъртата картина

Джесика се умълча за миг. Когато погледнеше дъщеря си, тя все още виждаше онова малко момиченце, което тичаше из апартамента им и се опитваше да напъха играчки в сушилнята, за да види какво ще се случи. Понякога забравяше, че Тара вече е почти жена с почти свръхестествена проницателност — като лазерен лъч, който прониква в умовете на хората.

— Ще се видим скоро, миличка — каза Джесика и затвори.

* * *

Ярдли отиде в дома на Ривър към един следобед. Чу смях от задния двор. Прекоси къщата и видя Тара, Стейси и две други момичета в басейна. От скрити тонколони навън се разнасяше музика, а на шезлонгите имаше храна и напитки.

— Здравей, мамо. Скачай, водата е чудесна.

— Не, благодаря, миличка. Само исках да проверя дали не ви трябва нещо.

— Искаш да кажеш, че си искала да провериш дали не сме съборили къщата, или дали не сме поканили момчета, нали? — пошегува се Тара.

Джесика влезе вътре, затвори стъклената врата и погледна часовника си. Анджела беше излязла преди четиресет и пет минути и Джесика не знаеше кога ще се върне. Тя затвори очи и гърдите ѝ се стегнаха от безпокойство и напрежение. Не искаше да го прави, но знаеше, че все пак ще го стори.

Започна от спалнята.

Стаята беше елегантно обзаведена и изглеждаше още по-хубава на слънчевата светлина. Рамката на леглото беше черна, а чаршафите бяха от бяла коприна.

Ярдли влезе в дрешника. Повечето дрехи бяха на Майкъл. Дрехите на Анджела заемаха твърде малко място. Джесика прокара ръка по тях. Дръпна ги, за да види отзад. Същото направи и с дрехите на Майкъл. После провери тоалетката.

Увери се, че в спалнята няма нищо и отиде в кабинета на Закари малко по-нататък по коридора. Дървеният под беше застлан с красиви килими. Един старинен глобус стоеше пред библиотека от кестен, която заемаше цялата стена. В стаята миришеше на бор.

Ярдли разгледа книгите, но не видя нищо интересно. Имаше само научни заглавия, свързани с естествените науки и медицината, няколко справочника и малка колекция учебници по психиатрия. Едно от заглавията беше „Работна тетрадка за справяне с травми“. Ярдли я разгърна. Почти половината беше попълнена с молив. Почеркът приличаше на женски. На едната страница от пациента се искаше да напише кратко описание на това, какво възприемат сетивата ни, когато се борим с травмиращото събитие.

Тъмнината. Спомням си най-вече нея, защото никога не бях виждала такава тъмнина. Струва ми се, че не можех да кажа будна ли съм, или спя — толкова тъмно беше. Чувах различни неща, но не знаех дали са истински. И днес все още се събуждам с мисли за тази тъмнина. По дяволите, чувствам се като дете, но не мога да спя без нощна лампа, дори сега! Не мога да се събудя и да видя, че е тъмно, защото тогава просто не мога да дишам. Предполагам, че така би се почувствал човек, който се събужда на дъното на океана.

Ярдли затвори тетрадката. Обзе я силно чувство на вина, задето е прочела най-съкровените мисли на Анджела Ривър за най-големия ужас в живота ѝ.

Ривър се правеше на смела пред нея. Държеше се така, сякаш това, че е била отвлечена, не беше кой знае какво, и Ярдли се натъжи, защото Анджела очевидно не искаше да ѝ сподели каква болка изпитва. Може би един ден щеше да го направи. Джесика се надяваше да стане така, но това нямаше да се случи, ако беше права в подозренията си за Закари. Ако той наистина беше Палача и беше накарал Тъкър да я отвлече и убие, Анджела щеше да остане съсипана и никога нямаше да се съвземе. Ярдли по-добре от всеки друг разбираше какво изпитва Ривър.

Тя остави работната тетрадка и претърси бюрото на Закари.

Всички чекмеджета бяха отключени, но в тях имаше канцеларски принадлежности. Компютърът му беше защитен с парола. Ярдли завъртя леко глобуса и излезе от стаята.

В баните и стаите за гости също не откри нищо подозрително. Тъкмо се канеше да отиде в гаража, когато плъзгащата се стъклена врата към басейна се отвори и Ярдли чу, че Тара извика:

— Мамо?

Тя отиде при дъщеря си.

— Какво има, миличка?

— Какво правиш?

— Мотая се.

— Хм. Ами, трябва да отида до тоалетната.

— Ей там е, по-нататък по коридора.

Тара тръгна, оставяйки мокри следи по дъските на пода. Ярдли взе малко домакинска хартия и ги избърса. Изчака дъщеря си да се върне и излезе от кухнята. Прекоси къщата и отиде при вратата, която си мислеше, че води към гаража. Отвори още две врати, преди да налучка правилната.