Четвъртата картина

Заведението беше обзаведено като ресторант за бургери от петдесетте години на миналия век и в менюто имаше само бургери, пържени картофки и млечни шейкове. От тонколоните се носеше отличителният фалцет на Франки Вали. Ярдли поръча и седна.

Болдуин се обади, когато тя беше преполовила обяда си.

— Кейсън, искам да направиш нещо.

— Кажи.

— Вярваш ли ми?

— Разбира се — с твърд тон заяви той. — Повече, отколкото на всеки друг.

— Тогава ми направи тази услуга и не ме разпитвай. Не питай защо ми е или защо мисля, че ще изскочи нещо. Можеш ли да го направиш?

— Да.

— Вземи съдебна заповед за претърсване на двора около къщата на Анджела Ривър, контейнерите им за боклук, гаража и колата на Закари. Ще ти изпратя по имейла какво да напишеш в искането.

— Нещо друго?

— Не.

— Джес, има ли нещо, за което трябва да се тревожа?

— Никакви въпроси, забрави ли?

Болдуин въздъхна.

— Добре. Залавям се веднага.

— Благодаря.

Ярдли затвори и се вгледа в бургера си. Изведнъж ѝ се догади от мисълта за храна. Тя си представи лицето на Анджела Ривър, когато ФБР и местната полиция пристигнеха със съдебна заповед за обиск. Първото, което Ривър щеше да я попита, щеше да е дали е знаела за това.

Джесика отмести настрана чинията си и стана.

27.

Ярдли прекара следващия ден в кабинета си. Прегледа папките, които щеше да даде на Джакс. Той поседя при нея известно време, вдигнал крака на бюрото, докато тя му разказваше накратко за случаите, които щеше да наследи.

— Знаеш ли, че съм написал книга? — попита той, докато Ярдли търсеше някаква папка в единия от кашоните, струпани в ъгъла.

— Не.

— Казва се „Сърцето на мрака в съдебната система“. Разказва се за това, как се изправих срещу мафията, картелите и няколко други банди. Направих ѝ няколко представяния. Трябва да я прочетеш.

— Изправил си се срещу мафията в Уайоминг, така ли?

Джакс се усмихна.

— Е, позволено ти е да преувеличаваш малко. Читателите очакват точно това.

Ярдли се обърна с лице към него.

— Трябва да се съсредоточим върху тези случаи, Кайл. Продължиха делото ми от тази седмица и ще трябва ти да го водиш другия месец.

Той вдигна рамене.

— Работя по-добре под напрежение.

— Подготвяла съм го десетки часове. Не мислиш ли, че може да използваш изводите, до които съм стигнала?

Джакс отново вдигна рамене и погледна през прозореца.

— Не за първи път ме хвърлят в лудницата.

Тя въздъхна и седна на ръба на бюрото. Скръсти ръце на гърдите си и се втренчи гневно в него.

— Изобщо не ти пука какво мисля за тези случаи.

— Честно ли да ти отговоря? Не, изобщо не ми пука какво мислиш за тях.

— И защо?

— Ние просто не правим така.

— Глупости! Бъди мъж и говори честно. Нямаш ли топки?

Той се изкиска.

— О, да, имам топки, миличка.

— Тогава ми кажи.

— Мисля, че жените водят делата по начин, с който не съм съгласен.

— Какъв начин?

Джакс се облегна назад на стола, извади близалка, разопакова я и я пъхна в устата си.

— Няма да ме уволнят и да ме съдят за това, нали?

— Ще си остане между нас. Току-що каза, че имаш топки, помниш ли?

Той се ухили.

— Добре. Ами, мисля, че вие, жените, сте прекалено емоционални. Това е. А когато имаш власт да издаваш заповеди за арест, трябва да си спокоен и хладнокръвен. Мисля, че през повечето време това е трудно за жените.

Ярдли присви очи.

— Бих искал да започна да си нося нещата тук.

Тя кимна.

— До довечера ще изнеса всичко.

Джакс стана, все още с близалка в уста и без да изпуска Ярдли от поглед.

— Мисля, че не завършваме добре. Защо не продължим разговора си на вечеря у нас? Мога да готвя такова гъмбо, което ще…

— Опитай се да не издраскаш бюрото с ботушите си. Скъпо е — прекъсна го Ярдли на излизане. Отвращението я заливаше като зловонна река.

— Къде отиваш? Мислех, че искаш да прегледаме всичките тези дела?

— Имам среща с един съдия. После ще говорим.

Предишния ден Болдуин не беше успял да получи съдебна заповед за обиск на дома на Анджела Ривър, защото всички съдии бяха заети, а днес имаше друг случай. Затова Ярдли поиска да ѝ изпрати искането. Нанесе някои поправки и го разпечата.

Съдия Томас Нуфер беше възрастен и скоро щеше да се пенсионира. Доколкото беше видяла Ярдли, той издаваше най-строгите присъди във федералния съд в тази част на страната. Нуфер редовно даваше десет или петнайсет години за първо провинение и не се колебаеше да наложи доживотна присъда в случаи, когато други съдии биха отсъдили двайсет години затвор. Освен това би подписал заповед за обиск и при по-неубедителни доказателства.

Носеха се различни слухове защо Нуфер е такъв. Някои адвокати клюкарстваха, че когато бил на осемнайсет, отвлекли приятелката му и така и никога не я открили. Други казваха, че баща му бил привърженик на строгата дисциплина и го принуждавал да стои на пръсти с книги на главата си като наказание. Трети твърдяха, че един подсъдим, към когото Нуфер проявил снизхождение, отишъл в дома му и избил цялото му семейство. Нуфер никога не си го простил.

Ярдли мислеше, че той е просто незначителен човек, който иска да се почувства значим.