Четвъртата картина

И двамата затвориха. Болдуин се запита какъв ли би бил животът му с Ярдли. Двамата имаха своя шанс преди много време. Но като се замислеше, разбираше защо не излезе нищо от това. Причината нямаше нищо общо с нея, а беше свързана с него и работата му. Щеше ли работата да съсипе всяка връзка, която се надяваше да създаде? Да разруши евентуално бъдещо семейство? Отглеждането на дете? Болдуин не знаеше, но винаги се беше надявал, че няма да му се наложи да разбере.

Той си пое дълбоко дъх и се обади на своя познат в Куонтико и лабораторията по трасеология във Вашингтон.

24.

Беше се свечерило, когато по-късно същата седмица Болдуин дойде у Ярдли. Тя го покани да влезе. Тара пишеше домашните си и Болдуин попита:

— Как си, дребосък?

— Скоро ще стана по-висока от теб, Кейсън. Тогава ще може ли аз да те наричам дребосък?

— В никакъв случай. Ще трябва да те арестувам.

Тя се усмихна самодоволно, без да вдига глава от уравненията.

— Случайно имам връзки в прокуратурата, които ще ме спасят.

— Ела с мен — подкани го Джесика.

Тя заведе Кейсън на балкона, където две бамбукови факли осветяваха отрупаната с документи маса.

— Прегледах телефонните разпечатки, които ми изпрати. Виж това — започна направо Ярдли и му даде един лист. Един телефонен номер беше ограден в кръгче. — Това е личният номер на Кати Фар.

— Шегуваш ли се?

Ярдли поклати глава.

— Умряла е на тринайсети април. Има три обаждания предишния ден. Майкъл Закари ѝ се е обадил най-малко шест пъти само през този месец, въпреки че Кати не му е звъняла нито веднъж. Според Анджи той се среща с друга жена, но не каза с коя. Мисля, че е имал връзка с Кати Фар.

— Хм — изсумтя Болдуин и седна на масата.

— Само това ли ще кажеш?

Стиснал устни, той въздъхна.

— Проучих много подробно Тъкър. Дядо му имал имот тук, който купил, когато се върнал от Тихоокеанския фронт след Втората световна война. Тъкър отишъл да живее при него, след като баща му умрял. Познай какъв е адресът.

Сърцето на Ярдли се сви.

— Кримзън Лейк Роуд.

Болдуин кимна.

— Майката на Тъкър изчезнала, когато той бил още малък. Според социалните служби е умряла от свръхдоза някъде по Източния бряг, а бащата починал от удар. Едва осемгодишен, дядо му поел грижите за него. Проучих историята на дядото, Марвин Фар. В досието му има всичко, за което се сетиш — сексуални престъпления, нанасяне на тежки телесни повреди, обири, кражби с взлом, наркотици… Всички най-тежки престъпления от Наказателния кодекс. И не забравяй, че говорим за шейсетте и седемдесетте години, когато криминалистиката на практика още не е съществувала. Тоест, за всяко едно престъпление, за което е осъден, има по десет, които са останали неразкрити. Не мога да си представя какво е преживял Тъкър, докато е расъл при такъв човек.

Ярдли загриза нокътя на палеца си.

— Не знам. Имам чувството, че не е той.

— Видя ли психологическия портрет, който е съставил Даниъл?

— Той ми го изпрати, но още не съм го прегледала.

Болдуин го отвори на телефона си и ѝ го показа.

За чест на Сарт, изготвените профили бяха много подробни, но имаше и предупреждения към хората от полевите офиси да не забравят, че криминалното профилиране е изкуство, а не точна наука, и да подхождат към проучването на заподозрените без предварителни предубеждения.

Той беше написал още, че Палача от Кримзън Лейк по всяка вероятност е между четиресет и петдесет, завършил колеж или поне с коефициент на интелигентност над средното ниво, женен, може би дори има деца. Сарт предполагаше, че е извършвал други убийства, но е спрял за известно време, вероятно защото е бил в затвора, или защото е искал да се отдаде на децата си. Това се срещало при серийните убийци много по-често, отколкото съзнавали разследващите.

Истински опасните престъпници, онези, които не оставяха Ярдли да заспи нощем, бяха търпеливите. Онези, които можеха да издържат десет години без убийство, а после, при по-благоприятни обстоятелства, да започнат пак. Мисълта за тях я ужасяваше, защото това означаваше, че за тези хора убийството не е непреодолима потребност, която трябва да бъде задоволена на всяка цена, а нещо приятно — личен избор, към който щяха да пристъпят само тогава, когато обстоятелствата са идеални. Те бяха най-редкият тип убийци и най-трудни за залавяне.

После психологическият портрет продължаваше със стандартните предположения, които Ярдли очакваше — мъж от бялата раса, травма от насилие в ранно детство, алкохолизъм. Тя прегледа набързо тази част.

Едно нещо в профила се набиваше на очи и Сарт ѝ го беше казал — според него Палача имаше медицинско образование. Той беше лекар, медицинска сестра или медицински работник.