Четвъртата картина

Анджела Ривър седеше на една маса с изглед към улицата, подпряла с ръка брадичката си. Гледаше преминаващите коли и пешеходци с безразличие, сякаш нямаше значение какво се случва около нея. Само поредица от безинтересни сцени.

— Идвала ли си тук и преди? — попита Джесика, когато седна.

— Не. Но ми харесва. Все едно си в нечия кухня.

— Собственичките са три баби.

— Е, свършили са добра работа. Откакто съм дошла, има опашка. — Анджела отпи от кафето си. — За какво толкова важно искаш да говорим?

— Анджи… днес ще се случи нещо, което ще те шокира. На мен ми се случи веднъж и нямаше кой да ми помогне да го преживея. Бях бременна и сама, без пари и роднини, които да ме подкрепят. Това беше най-трудният период в живота ми. Искам да се уверя, че ти няма да преживееш същото.

Анджела смръщи чело.

— За какво говориш? — попита тя със сериозен тон, какъвто Джесика не беше чувала от нея.

— Само след няколко минути ще…

Телефонът на Анджела започна да звъни. Джесика млъкна. Анджела се втренчи в апарата си за момент и после го взе от масата.

— Майкъл?

Ярдли чу гласа му от другия край на линията. Крещеше като обезумял. Очите на Анджела се спряха на Джесика и се изпълниха с объркване и гняв.

— Идвам веднага — каза тя и затвори.

Двете останаха да седят мълчаливо. Шумът в кафенето изпълваше пространството между тях.

— ФБР и Шерифската служба претърсват дома ми. Майкъл каза, че може да го арестуват. За това ли ме доведе тук да говорим, Джесика?

Ярдли наведе глава, защото не можеше да я погледне в очите, и кимна.

— Накара ме да дойда тук, за да ме разсейваш, докато арестуват приятеля ми?

— Не, не беше заради това. Аз…

— Мамка му! — прекъсна я Анджела и удари с длан по масата. — Всичко това — идването ти у нас, разговорите, времето, което прекарваш с мен… Ти просто си събирала информация срещу него, нали?

Джесика поклати глава, но все още не можеше да я погледне.

— Не, не правех това.

Анджела насочи пръст към лицето ѝ.

— Тогава защо съм тук, докато полицията е в дома ми? Защо вместо това не ми каза снощи?

Ярдли посегна да хване ръката ѝ, но Ривър я дръпна.

— Анджи, исках да ти го спестя. Мислех за теб.

— Глупости! — Анджела стана. — Казах ти нещо, което не съм споделяла с никой друг, а ти само чакаше да го използваш срещу мен, нали? Що за човек си ти?

— Тълкуваш погрешно…

— Върви по дяволите! Не искам да те виждам повече!

31.

Ярдли вече нямаше кабинет, затова си отиде вкъщи. Седна на един шезлонг на балкона и започна нервно да проверява телефона си на всеки няколко минути. Сцената с Анджела непрекъснато се разиграваше в съзнанието ѝ. В гърлото ѝ заседна буца.

Получи информацията чак към единайсет. Болдуин и полицай Гарет бяха изпълнили съдебната заповед заедно с шестима помощник-шерифи от Шерифската служба на окръг Кларк. Те бяха намерили картините на Сарпонг и ролка бял бинт в гаража, както и няколко шишенца чист рицин. Болдуин беше накарал криминалистите да сравнят бинта с превръзките на Кати Фар и Анджела Ривър. Сега, заради рицина, в разследването се беше включила и Агенцията за национална сигурност — още бюрокрация, с която трябваше да се справя Ярдли. След единайсети септември отношенията между прокуратурата и Агенцията за национална сигурност бяха много деликатни. Много прокурори бяха напуснали заради изтезанията от страна на ЦРУ, АНС и други агенции, но по времето на Обама бяха постигнали все пак крехко примирие.

Болдуин ѝ изпрати съобщение, че Закари е арестуван и в момента е в участъка. Искаше да се срещнат.

Ярдли стана и бързо излезе.

* * *

Доктор Майкъл Закари беше задържан в ареста на полеви участък на Шерифската служба на окръг Кларк. Участъкът беше значително по-малък от участъците в самия Лас Вегас и го използваха предимно когато помощник-шерифите трябваше да затворят някого в изтрезвителното, но не искаха да пътуват дълго с него в една патрулна кола. Болдуин беше избрал съзнателно мястото и Ярдли се зарадва много. Малко и тихо, не толкова плашещо, място, където Болдуин би могъл да си побъбри със Закари като на обяд със стар приятел.

Място, за което Агенцията за национална сигурност нямаше да узнае почти два часа.

Полевият участък представляваше грозна сива тухлена сграда с широки стъпала, които водеха към стъклени двойни врати, украсени с емблемата на Шерифската служба и думите ПОЧТЕНОСТ, ВЯРНОСТ, СЪЧУВСТВИЕ, написани под нея.

Ярдли се легитимира на охраната, откъдето я насочиха към стая номер две.

Болдуин стоеше пред стаята за разпити с един детектив, когото Ярдли познаваше — Лукас Гарет, главният детектив, на когото беше възложен случаят с Палача. Той кимна на Ярдли и Болдуин се обърна към нея.

— Говори ли вече с него? — попита тя.

— Не — отвърна Болдуин и погледна към Закари през еднопосочното огледало. — Оставих го да се поизпоти малко. А ти говори ли с Анджела?

— Да. Меко казано, изобщо не остана доволна. Мисли, че съм се сприятелила с нея, само за да събера доказателства срещу Закари.

— А така ли беше?