Четвъртата картина

Той ѝ отвори вратата и Ярдли влезе. На заседанията на голямото жури не се допускаше публика, но тук всички я познаваха и едва ли някой щеше да възрази срещу присъствието ѝ. Повечето заседатели вероятно дори още не знаеха, че е напуснала прокуратурата.

В отделението на съдебните заседатели седяха осемнайсет души. Федералното голямо жури трябваше да се състои най-малко от шестнайсет човека, за да проведе заседанията.

Всички федерални наказателни дела започваха с разширен състав съдебни заседатели и процедурата беше напълно едностранна. Правилата за доказателства не важеха и прокурорът можеше да представи всичко, което поиска, стига да е свързано с разглеждания случай. На повечето заседания не присъстваше съдия, освен в случаите, когато обвиняеми бяха известни лица или терористи. Тогава присъстваше съдия, за да се гарантира, че процедурата ще мине гладко.

Днес съдия беше възрастният Маклейн, който кимна на Ярдли и леко ѝ се усмихна.

Кайл Джакс седеше на масата на прокурора. Зад него се бяха настанили двама други прокурори и чакаха реда си. Съдия Маклейн забеляза близалката на Джакс.

— Господин Джакс, ще ви бъда признателен, ако не похапвате бонбони в моята зала.

— Разбира се — отговори Джакс и изхвърли близалката в кошчето за боклук до масата.

— Кое дело ще разглеждаме, господин прокурор?

— Съединените щати срещу Майкъл Джейкъб Закари.

— Добре, моля доведете господин Закари, приставе.

Закари беше облечен с бял анцуг, с белезници на ръцете. Приставът го настани на масата на защитата. После вратата се отвори и въведоха Анджела Ривър. Щом се спогледаха със Закари, тя се закова на място и едва се овладя да не избухне в сълзи. Той, изглежда, ѝ съчувстваше, затова наведе глава, сякаш не можеше да я погледне в очите. После обаче я погледна и каза беззвучно с устни: Невинен съм.

И тогава Ривър забеляза Ярдли и отиде при нея в дъното на съдебната зала. Двете не си казаха нищо. Предвид последната им среща, Джесика не знаеше как ще реагира Анджела. Вместо да избухне обаче, Ривър седна до нея и я хвана за ръката. Ярдли я стисна в отговор.

— Първият свидетел, господин Джакс.

— Прокуратурата призовава детектив Лукас Гарет на свидетелската скамейка.

Приставът доведе Гарет от чакалнята за свидетели. Гарет положи клетва и зае мястото си на свидетелската скамейка.

— Детективе, разкажете ни откъде познавате обвиняемия по това дело, Майкъл Закари.

Гарет описа подробно как е научил за смъртта на Кати Фар, какви доказателства са намерили и как се е включило ФБР. Кратко и ясно обясни какъв е случаят и после даде възможност на Джакс да му зададе най-важния въпрос.

— Според вас кой е извършителят на престъплението, детективе?

— Обвиняемият, Майкъл Закари.

Джакс му показа снимка и попита:

— Какво е това, детективе?

— Това е снимка на господин Закари и Кати Фар, които слизат заедно от кола пред мотел. Получихме я от вашето ведомство, от помощник окръжния прокурор Джесика Ярдли, която я е взела от репортер на име Джуд Чанс.

— И как се е сдобил със снимката господин Чанс?

— Каза, че анонимен източник му я дал срещу възнаграждение.

— В такъв случай някой е следил господин Закари и госпожа Фар?

— Възможно е, да. Някой може да е наел частен детектив да ги следи и да ги заснеме. Но също така е възможно да я е направил собственикът на мотела или управителят. Понякога в малките, по-долнопробни мотели снимат двойки, които идват за кратко, най-вероятно за да правят секс. Опитват се да изнудват единия или и двамата, ако са женени, или ако някой се среща с проститутка. Казват им, че ще изпратят снимката на работодателя им, ако не платят. Възможно е собственикът на мотела или някой служител да е направил снимката и после да е видял по новините какво се е случило с госпожа Фар. Затова се е свързал с господин Чанс и е предложил да му продаде снимката.

— В такъв случай господин Закари и госпожа Фар са имали интимна връзка?

— Това е най-вероятното заключение, което можем да направим, да.

След това Джакс се разрови в дупките в алибито на Закари и за Ярдли стана ясно, че на защитата ще ѝ е трудно да ги опровергае. Не звучеше правдоподобно нито един от участниците на такава голяма конференция да не помни Закари.

След като половин час описва отвличането на Кати Фар, Джакс погледна съдебните заседатели, пристъпи една крачка към катедрата и пъхна ръце в джобовете си.

— Приятелката на господин Закари, с която живее на семейни начала, се казва Анджела Ривър, нали?

— Да.

— Моля, разкажете ни какво се случи с нея.

— Един месец след смъртта на госпожа Фар, на тринайсети май, получихме обаждане, че става нещо подозрително на Кримзън Лейк Роуд 612, недалеч от мястото, където беше открит трупът на госпожа Фар. Един съсед видял кола, спряла пред къща, необитаема от две години. Някой, предполагаме мъж, изкарал някого от предната седалка до шофьора. Съседът каза, че влезли в дървената къща. По-едрият дърпал по-дребния човек за ръката по агресивен начин. По-късно излязъл само единият. Съседът не бил виждал колата преди това и не можеше да идентифицира човека, защото било тъмно.