Четвъртата картина

— Остави ме аз да се тревожа за това. Както и да е, не разполагам с докладите по случая, но в „Лас Вегас Сън“ има доста подробна статия. Мисля, че са реагирали пресилено заради медийното внимание. Виж, федералните власти не могат сами да си избират случаите. За да се гледа едно дело за убийство във федерален съд, жертвата трябва да е например федерален служител, съдия или нещо подобно. Има много начини случаят да отиде във федерален съд, но те ще се позоват на сексуалното насилие. У Кати Фар е намерена семенна течност, по вагината и бедрата ѝ има наранявания. Семенната течност обаче е негодна, за да се извлече ДНК за сравнение, затова прокуратурата ще поиска съдебните заседатели да предположат, че жертвата е претърпяла сексуално нападение, преди да бъде убита. И че семенната течност е твоя.

— Да предположат?

Астър кимна.

— Предположенията са достатъчни за съдебните заседатели. Мисля, че прокуратурата ще побърза да предяви обвинения, за да започне да злепоставя и да оплюва евентуалните съдебни заседатели в медиите. Ще дадат пресконференция и ще изброят десетките обвинения, които са ти предявени. Надяват се, че хората, които накрая ще са избрани за съдебни заседатели по твоето дело, ще бъдат убедени във вината ти и че това ще упражни натиск върху мен да поискам да сключим споразумение още в началото. — Той щракна химикалката си. — Затова, преди да те попитам нещо, искам да ме слушаш много внимателно. Не ми казвай дали си го извършил. Законът не се интересува дали си виновен, или невинен, нито пък аз. Моята работа е да оспоря доказателствата на прокуратурата и да се уверя, че конституционните ти права ще бъдат спазени. С други думи, работата ми, докторе, е да спася задника ти, ако мога. Затова, ако ти си го извършил, аз не искам да знам.

— Защото ако ти кажа, че съм го извършил, не можеш да ми позволиш да дам показания, че не съм, нали? — Закари поклати глава. — Проклетата ни съдебна система! Ето докъде е стигнала. Осъждат невинни хора, а виновните ги освобождават.

— Намерили са бинта и рицин в гаража ти и алибито ти издиша, затова спести си възмущението, докторе. Искам да се придържаме само към фактите. Става ли?

— Добре, става.

— И така, първият въпрос е, ако по някакво чудо успеят да анализират повторно семенната течност, открита у Кати Фар, ще съвпадне ли с твоята?

— Категорично не.

— Имахте ли интимна връзка?

— Не. За нищо на света не бих изневерил на Анджи. Аз я обичам.

— Повечето мъже, които изневеряват на съпругите и приятелките си, ги обичат, докторе.

Закари се обърна с лице към Астър и го погледна в очите.

— Кълна се, не познавах Кати Фар.

Астър кимна.

— А приятелката ти познаваше ли я?

— Не. Искам да кажа, не мисля.

— Тя има студио за йога, нали? Може ли да е проверила дали Кати Фар не е била нейна ученичка?

— Не знам. Не мисля.

— Твърдиш, че не знаеш коя е Кати Фар, но виждал ли си я някога? Не говоря да си бил с нея, но може би си ходил на парти, където е била и тя, или е идвала в болницата — нещо такова?

Закари поклати глава.

— Не. Никога през живота си не съм виждал тази жена.

Астър си записа нещо.

— Някога повдигани ли са ти обвинения за домашно насилие срещу настоящата ти приятелка или някоя бивша партньорка?

— Не, никога.

— Никакви обвинения? Нито дори обаждане в полицията?

— Ами, веднъж се обадиха. Едно старо гадже от колежа. Напих се и нещата излязоха извън контрол. Но с пръст не съм я докосвал.

— Виж, ето това имам предвид, когато говоря за честност между нас. Ако не ти бях задал допълнителния въпрос за обаждането, ти нямаше да ми кажеш, нали? Ако го беше премълчал пред мен, знаеш ли къде щях да науча за него? В съдебната зала. И щеше да ме свари неподготвен. Нямаше да имам добро обяснение и единственият човек, който щеше да пострада, щеше да си ти. Разбираш ли?

Закари кимна бавно.

— Да.

— Добре, хубаво. Нека обсъдим алибито ти. Къде беше на тринайсети април, когато е била отвлечена Кати Фар?

— Извън града. Бях на семинар за напредъка в разработката на медицинско лепило.

— Медицинско лепило?

— Да. Излиза нов продукт, десет пъти по-ефективен от шевовете или сегашното лепило, което използваме. Ще има чудесно приложение при ранени войници, ранени в катастрофи с тежка кръвозагуба и така нататък.

— Е, за всекиго по нещо, да. Имаш ли от това лепило вкъщи?

— Не. Дори още не е излязло на пазара. Нямам достъп до него, дори да искам.

Астър си записа нещо и каза:

— Кати Фар е била отвлечена към полунощ. Трупът ѝ е намерен от брокер на недвижими имоти, който подготвял къщата за оглед в девет часа на следващата сутрин. Ти къде беше по това време?

— В един апартамент в Сан Диего, който наех чрез „Ербиендби“. Не съм излизал оттам. Отидох на конференцията, после си легнах, а на следващия ден се качих в самолета. Имам документи от „Ербиендби“. Дай ми телефона и ще ти покажа.

— На кого мога да се обадя? С кого разговаря там?

— Ами… с никого.

— Колко време продължи конференцията?

— Само един ден. Почти шест часа.

— Колко души присъстваха?

— Не знам. Сто, сто и петдесет.