Четвъртата картина

— Доктор Закари — обади се Ричи, — Дилън е най-добрият съдебен адвокат, когото съм виждала. Заедно напуснахме Службата за обществени защитници. Знаете ли с какво беше известен той, докато работехме там? С това, че никога не е губил дело. И това не е както когато прокурорите казват, че никога не са губили дело, защото те могат да избират кои дела да стигнат до съд и какви дела да разглеждат. Мнозина частни защитници не приемат трудните случаи или се отказват от клиентите си, ако не правят каквото им кажат. Но служебните защитници като нас трябва да поемат всеки случай, който им възложат, и повечето успяваме да вкараме в съда, защото не можем да се откажем от клиентите, които са ни се доверили. Налага се да поемаме най-тежките случаи, с най-лошите изгледи за успех, и Дилън никога не е губил. Нито веднъж.

Астър се наведе напред и сложи лакти на коленете си.

— Мога да спечеля това дело.

Закари погледна Ричи, после Астър и кимна.

— Добре… добре.

35.

Астър накара Закари да подпише споразумение, че го упълномощава да го представлява, а Били го разпечата. След това каза на Били да сложи бележка в електронния файл на ареста, че Закари има адвокат, за да не го посещават други защитници.

Върнаха се в кантората, Ричи отвори на компютъра графика на съда и видяха, че случаят на Закари става федерален. Федералното голямо жури се свикваше във вторник сутринта два пъти месечно. Това означаваше утре.

Федералните големи журита в Съединените щати бяха нещо като професионални съдебни заседатели. В залата не се допускаха адвокати. Властите представяха доказателства, че срещу задържания трябва да бъдат повдигнати обвинения и можеха да призоват пред съдебните заседатели всеки свидетел, когото поискат. Само прокурорът имаше право да ги разпитва и това беше накарало председателят на Апелативния съд Сол Вахтлер да каже, че голямото жури може да изкара виновен и сандвич с шунка.

Астър винаги беше искал да се опита да заобиколи правилото, че не се допускат адвокати на заседанията на голямото жури, и сега имаше идеална възможност.

Ричи остана с него два часа в кантората, докато тормозеше ФБР и прокуратурата да представят доказателствата, с които разполагаха. Те все още не бяха длъжни да ги предадат, но понякога един разговор със секретарка или чиновник, с когото някога си бил любезен, можеше да ти даде докладите на полицията или на ФБР.

Ричи излезе, а Астър заключи и се върна в ареста.

Беше време за вечеря, когато пристигна там, но задържаните в Блок В трябваше да се хранят в килиите. Един помощник-шериф придружи Астър и попита дали иска стая, в която да разговоря с клиента си. Астър отказа. Той беше установил, че поне отначало, когато все още се изграждаше доверието между адвокат и клиент, клиентите споделят повече, ако останеш в килията им.

Астър погледна подноса с храна на пода. Клисав сандвич, пържени картофи и моркови.

— Извинявай, че прекъсвам вечерята ти.

Той си отбеляза наум да внимава с произношението си. Беше отраснал и живял двайсет години в Западна Вирджиния и все още контролираше акцента и идиоматичните изрази, насадени у него. В съда Астър полагаше съзнателни усилия да не се впусне неволно в носовия изговор на Западна Вирджиния.

— Няма проблем — отвърна Закари. — И без това не мога да ям тази храна. Знаеш ли, виждам, че непрекъснато подръпваш нагоре яката си, за да скриеш онзи белег. Един добър пластичен хирург може да го оправи. Не е много дълбок. Какво ти се е случило?

— Баща ми не беше от най-милите хора. Но аз съм дошъл да говорим за теб. — Астър седна до него. Носеше си бележник и извади химикалка от джоба си. — Утре ще има голямо жури по твоя случай. Знаеш ли какво е това?

— Не съвсем.

— Ще има между шестнайсет и двайсет и трима съдебни заседатели, които ще изслушат доказателства, представени от прокуратурата, въз основа на които ще решат дали има достатъчно основание, за да се повдигне официално обвинение срещу теб и да бъдеш изправен пред съд. Заседателите са обучени, правят това в продължение на осемнайсет месеца, когато ги повикат, затова знаят как да действат бързо. И почти винаги решават да се повдигнат обвинения. Почти винаги.

— Аз трябва ли да кажа нещо?

Астър поклати глава.

— Не, дори не е необходимо да присъстваш в съдебната зала, но ако си там и решиш да дадеш показания, може да те разпита само прокурорът. Не се допускат адвокати да задават въпроси. Но аз ще заобиколя правилото.

— Как?