Четвъртата картина

Последният клиент, когото Астър беше посетил в Блок В, беше сто и осемдесет килограмов гангстер, обвинен, че е разбил черепа на брат си, когато разбрал, че спи със съпругата му. Майкъл Закари приличаше на прилежен счетоводител, чиято майка може би все още го караше с колата си на работа. Астър се усмихна. Нямаше как съдебните заседатели да си помислят, че този човек е жесток психопат.

— Това е адвокатът ви — обяви помощник-шерифът.

— Адвокатът ми?

— Благодаря, помощник-шерифе — рече Астър. — Ще ви повикаме, когато приключим.

Астър влезе в килията, а Ричи се облегна на решетките. Той забеляза умивалника. Всички лични вещи на Закари бяха подредени спретнато в редица, а допълнителният му комплект дрехи бяха сгънати безупречно в самия край на леглото. Трудно беше да се работи с клиенти с обсесивно-компулсивно разстройство, защото съдебните процеси бяха предимно досадна и мъчителна работа на бюро. Не се понасяха добре от хора с проблеми с контрола.

— Доктор Закари, казвам се Дилън Астър, а това е Лили Ричи. Ние сме адвокати по наказателно право. Дошли сме да ви защитаваме.

— Не разбирам. Вече имам адвокат. Чарлс Дъфман.

— Така ли? Къде е? Обзалагам се, че сте му се обадили и той ви е казал, че ще дойде, когато може, нали? Вероятно работи с болницата чрез някаква ужасно скъпа и тъпа правна застрахователна схема.

Закари погледна първо единия, после другия.

— Да.

— Ако имате имотен спор със съседа си и се нуждаете от някого да напише нещо, тогава, да, направете си застраховка за правни разноски, и те вероятно няма да се издънят кой знае колко. Най-лошото, което може да се случи, е да се наложи да наемете истинска адвокатска кантора, която да свърши работата наново. Но наказателното право, доктор Закари, е нещо съвсем друго. А онези типове са зле по наказателно право. Той ще поеме защитата ви заради парите и заради интервютата по новините, но няма да знае какво да прави. Не познавам господин Дъфман, но ви гарантирам, че той не разбира нищо от тази материя. — Астър се обърна с лице към Закари и се вгледа в очите му. — Знам кои прокурори укриват доказателства и кои действат по правилата. Знам кои ченгета са корумпирани, кои са пристрастени и се дрогират в работно време и кои се опитват да правят секс със заподозрени, когато никой не гледа. Знам кои съдии заспиват на бюрото и кои чуват всяка дума, която казваме, както и кои са в съдебната зала само защото са племенници на политици. Знаете, че в Невада има смъртна присъда, нали?

Очите на Закари се отвориха малко по-широко и дишането му се учести.

— Ами, не. Не знаех.

— Е, може би ви очаква смъртна присъда. Четох за вашия случай по пътя насам. Обвиняват ви, че сте убили една жена, опитали сте се да убиете приятелката си, с която живеете, и може би сте отвлекли четиринайсетгодишно момиче. Това направо си плаче за смъртна присъда. Не може да се доверите на Чарлс Дъфман, който в момента вероятно има случай, свързан с някоя голяма автомобилна катастрофа. Той няма да си направи много труд заради вас. Няма да следи водещия разследването полицай една седмица, за да види дали няма извънбрачна връзка, нито ще говори с косачите на моравата на Кати Фар, за да провери дали не са видели някого да се навърта около дома ѝ. Дъфман няма да направи това, но ние ще го сторим. И то съвсем безплатно.

— Ще направите всичко това безплатно? И защо?

— Ще бъда откровен с вас. Защото от сега нататък помежду ни ще трябва да цари пълно доверие и честност. Правя го заради гласността и рекламата, които ще предизвика вашият случай. Всички новинарски емисии и клюкарски списания ще говорят за него, докато трае процесът. Вие ще станете известен — е, с лоша слава — и адвокатът ви ще получи голяма част от вниманието, а следователно и много нови клиенти.

Закари се подсмихна.

— Значи ще ме защитавате заради рекламата, а? Това не е ли малко повърхностно?

— По-лоша причина ли е от онази, поради която ще ви защитава господин Дъфман?

Закари не отговори.

Астър седна до него на леглото.

— Аз съм отличен адвокат. И единственият начин рекламата да проработи за мен е, като спечеля делото и вие излезете свободен от съдебната зала. Ако загубя делото пред очите на целия свят, пред вратата ми няма да се извие опашка от клиенти. С вас имаме един и същ стимул.