Четвъртата картина

— Признателен съм ти за инструкциите, но вече ти казах, че съм водил много съдебни дела. Издигнах се в службата, докато поемах случаи с банди мотоциклетисти, които вилнееха из Уайоминг. Два пъти влязоха с взлом в дома ми, запалиха колата ми и избутаха автомобила на майка ми от пътя. И познай какво? Все още съм жив. Не се плаша лесно. И само защото съм млад, не означава, че не знам какво правя. Когато си имаш работа с такъв задник като Закари, трябва да атакуваш. Атакуваш, атакуваш, атакуваш, докато защитата се чуди как да постъпи и не приеме предложението ти. Правил съм го един милион пъти.

— Някога съдил ли си сериен убиец?

— Убийството си е убийство.

— Не е същото.

Джакс въздъхна.

— Добре, каза, каквото имаше да казваш. Приключи ли?

Ярдли поклати глава. Не можеше да се сдържа повече.

— Ти си арогантно малко лайно и заради теб ще умрат още хора!

Тя излезе вбесена от кабинета и отиде в тоалетната, за да се успокои. Затвори очи, пое си дълбоко дъх няколко пъти и си представи гора с ромолящ поток, от който си налива вода в чаша. Рядко изпускаше нервите си, но това не ѝ харесваше. Гневът беше най-опасното чувство, защото надделяваше над всички останали. Но защо се случи така с този случай? Защо заради този случай кипеше от гняв? Анджела Ривър. Ако Закари бъдеше освободен, Ривър можеше да плати за грешките им.

Ярдли излезе от тоалетната и отиде в кабинета на Рой Лю. Той говореше по телефона и вдигна пръст, за да почака. Ярдли седна срещу него.

— Вълнуващи новини, нали? — каза Лю, след като затвори. — Ти свърши добра работа по случая с Палача, Джесика. Ако ти трябва препоръка за друга работа, не се колебай да ме впишеш за професионално мнение.

— Рой, трябва да поемеш обвинението. Не може да го оставиш на Кайл.

Той се втренчи в нея.

— Защо?

— Не бива да започва с този случай тук. Кайл не е готов.

— Хей, ако имаш да ми казваш нещо, кажи ми го в очите — обади се Джакс от вратата.

— Мисля, че вече го направих — отговори Ярдли, без да се обръща.

— Не ми трябва помощ, Рой.

Лю го погледна и после отново обърна очи към Ярдли.

— Обсъдихме каква ще е стратегията ни. Аз ще наглеждам Кайл. Не се тревожи. Той ще се справи.

— Веднъж вече не ме послуша за подобен случай, Рой, и Уесли за малко не беше освободен. Все някога ще трябва да ми се довериш.

— Казах, че ще го наглеждам.

— Тогава го наглеждай. Кажи му да даде случая на Районната прокуратура на окръг Кларк, докато категорично не се установи федерална юрисдикция.

— Вярно ли е? — обърна се Лю към Джакс, който се беше приближил до бюрото. — Имаме ли проблем с юрисдикцията?

— Няма да имаме проблем. У първата жертва е открита семенна течност, а по тялото имаше множество наранявания и разкъсвания. И се обзалагам, че са се запознали в сайт за запознанства. И двамата имат профили в интернет. Трябва само да прегледаме историите им. Това е достатъчно за съдебните заседатели да стигнат до заключението, че случаят трябва да остане федерален. Трябва веднага да го изпратят на съд, за да упражним натиск върху адвоката му. Не можем да чакаме.

Лю отправи към Ярдли питащ поглед: Това достатъчно ли ти е?

Тя стана.

— Добре. Правете, каквото искате. Проблемът вече не е мой.

34.

Следобед Дилън Астър вече бе приключил в съда. Лили Ричи му изпрати съобщение, че и тя е свършила. Двамата се срещнаха в един мексикански ресторант за бързо хранене. Дилън разхлаби вратовръзката си, докато отпиваше на големи глътки безалкохолна напитка.

— Ив плати ли? — попита Ричи, докато ядеше тортила чип.

— Не точно.

— Какво означава това?

— Имаше парите, но не можах да ѝ ги взема. Бяха за храна.

— Дилън, с тези хора това винаги са парите за храна, за наем или за бебето им. Казват същото на фирмите, които обслужват кредитните им карти, на лекарите, на застрахователите на колите си и така нататък.

— Тя е възрастна жена. Не можах да ѝ ги взема. Обеща, че скоро ще ни плати всичко.

Ричи поклати глава.

— Не, няма да ни плати.

— Няма проблем. Добре сме финансово. Договорите ни за обществени защитници скоро ще бъдат подновени за още шест месеца и всичко ще е наред.

— И после какво? Писна ми да разчитаме на тези договори и да получавам язва на всеки шест месеца, защото не знам дали ще бъдат подновени.

— Хей, когато напуснахме Службата за правна помощ, и двамата знаехме, че ще има и трудни времена, но няма да се плашим. Поне три години ни трябват, за да можем да отворим собствена адвокатска кантора. Прочетохме го заедно, забрави ли?

Ричи въздъхна.

— Писна ми едва да свързваме двата края.

— Нека аз се тревожа за това. Няма смисъл да го правим и двамата. Пък и ти трябва само да се ожениш за Сузан, и ще станеш богата. Тя е червива с пари.

— Сузан определено е изгодна партия, но аз вече се грижа за един възрастен, който се държи като дете. В момента няма да се справя с двама.

— Кой е другият? — искрено попита Астър и когато Ричи не отговори, възкликна: — О! — Той отпи още една глътка безалкохолно. — Остави ме аз да се тревожа за бизнеса, Лил. Всичко ще е наред, обещавам.