— Господин Джакс, имате ли да добавите още нещо, преди да освободя съдебните заседатели да вземат решение по въпроса?
— Не, господин съдия.
— Добре, тогава обявявам почивка.
Анджела Ривър се наведе към Ярдли и попита:
— Какво означава това?
— След като се представят всички доказателства, съдебните заседатели от голямото жури се събират и решават дали има достатъчно основания да изправят обвиняемия пред съда, или не.
— Не чух нищо, което да казва, че той е невинен. Ще му предявят официално обвинение, нали?
— Може би няма. Почакай. Ей сега се връщам.
Ярдли стана и излезе в коридора. Астър стоеше до стената и се шегуваше с Питър. Ярдли се приближи до него, хвана го за ръката и го дръпна настрани. Двамата бавно тръгнаха по коридора.
— Това беше едно от най-хубавите неща, които съм виждала в съда — призна тя. — Разбира се, ако беше опитал с мен, нямаше да ти позволя да гъкнеш, после щях да поискам да те накажат.
Астър вдигна рамене.
— Вероятно нямаше да опитам, ако знаех, че ти си прокурорът по делото.
Те спряха до прозорци, които гледаха към оживената улица и сграда отсреща.
— Знаеш ли вече много неща по случая? — попита Ярдли.
— Само онова, което прочетох в „Сън“. Не можах да убедя никого от твоето ведомство да ми даде нещо.
— Вече не работя там. Вчера напуснах.
— Наистина ли? Не знаех. По дяволите, ще ми липсваш, Джес! Все на теб се обаждах, когато съм имал нужда да поговоря с някой свестен и разумен човек от прокуратурата.
— Сигурна съм, че ще се оправиш чудесно и без мен.
Вратите на съдебната зала се отвориха и приставът излезе. Той ги видя и Астър попита:
— Обявиха ли вече решението си?
— Не, все още няма решение. Но попитаха нещо съдията.
— Какво?
— Дали може да им даде копие от Наказателния кодекс на Съединените щати, глава 18, части 1111 до 2251.
40.
Ярдли отиде до автомата за безалкохолни напитки, взе две диетични кенчета кока-кола и ги занесе в съдебната зала. Анджела Ривър не беше помръднала от мястото си. Не изглеждаше ядосана или разстроена… само уморена. И сякаш вече не искаше да мисли за нищо.
Джесика ѝ даде колата и седна до нея. Отвори своето кенче тихо, за да не чуе приставът в другия край на залата и да ги помоли да изпият навън напитките си. Ярдли отпи глътка, но Ривър само бавно въртеше кенчето в ръцете си.
— Колко време ще продължи?
— Не много — отговори Джесика. — Големите журита не решават вина или невинност, затова по подразбиране винаги се повдига обвинение. Вече би трябвало да приключват.
— Какво ще стане с Майкъл, след като му предявят обвинения?
— Ще бъде изпратен на съд и после адвокатът му ще получи доказателствата по случая. Може да се срещнеш с него и да получиш отговор на въпросите си, но е малко рисковано, тъй като ти също си една от жертвите. Може да поискаш да те представлява адвокат по време на процеса.
— Трябва ли да свидетелствам срещу него?
— Да. Вие не сте женени, затова ти нямаш право да откажеш. Само съпругата не може да бъде принудена да дава показания срещу съпруга си. Има начин да се измъкнеш, но трябва да покажеш, че ще преживееш изключително мъчително даването на показания. Но я ми кажи честно, ако можеш да се измъкнеш, ще го направиш ли?
Анджела вдигна очи и видя как водят Майкъл и отново го настаняват на мястото на обвиняемия.
— Как бих могла, Джес? Как бих могла да изляза там и да свидетелствам срещу човека, за когото мислех, че ще се омъжа един ден?
Ярдли хвана ръката ѝ.
— И аз не знаех дали да свидетелствам срещу Еди на процеса му. Имах повече време да се подготвя, отколкото ще имаш ти, но това дълго ме гложди.
— И какво направи?
— Помислих си за моето момиченце. Трябваше да реша какво искам да види тя. Исках ли да види, че съм лоялна към баща ѝ, въпреки че той е чудовище, и не искам да предавам семейството? Или исках да ѝ покажа, че правосъдието се прилага за всички? Избрах да свидетелствам. Това беше едно от най-болезнените неща, които съм правила, но ако не бях го сторила, знам, че сега щях да съжалявам.
Ривър поклати глава. В очите ѝ заблестяха сълзи. Тя стисна клепачи и си пое дълбоко дъх.
— Не мога да повярвам, че това се случва. Все си мисля, че ще се събудя, но не се събуждам.
— Анджи…
— Всички да станат — каза приставът. — Окръжният съд на окръг Невада, Съединените американски щати, възобновява заседанието си.
Съдия Маклейн зае мястото си. Джакс вече се беше настанил с другите двама прокурори, но Астър не беше допуснат в залата. Закари изглеждаше ужасен. Ярдли забеляза, че ръцете му треперят под масата.
— Съдебните заседатели взеха ли решение?
Председателят на голямото жури стана и отговори:
— Да, господин съдия.
— Какво решихте?
— По точки от едно до четиринайсет не намираме достатъчно доказателства за предявяване на обвинение. По точки от петнайсет до двайсет и две намираме основания за предявяване на обвинение. По точки двайсет и три и двайсет и четири не намираме достатъчно доказателства за предявяване на обвинение.