Ярдли не се съмняваше, че ако на местата за публиката имаше други хора освен нея и Ривър, всички щяха да останат стъписани и да започнат да шушукат. Точки от едно до четиринайсет бяха свързани с убийството, опита за убийство, отвличането и свързаните с тях обвинения. Съдебните заседатели не бяха привлекли под отговорност Закари по най-сериозните обвинения срещу него и го даваха на съд за няколко по-дребни провинения.
Джакс стана и каза:
— Господин съдия, решението е пряк резултат от манипулацията, която извърши господин Астър по време на процедурата. Искам да се свика друго жури, а на господин Астър да се забрани да свидетелства.
— Господин прокурор, когато ви попитах дали можете да цитирате закон, административно правило или съдебна практика, в които пише, че мога да забраня на господин Астър да свидетелства, вие ми казахте, че в момента не се сещате. По време на обсъждането имахте време да намерите някое, но предполагам, че не сте.
— Можем да намерим нещо сега, но това няма значение, господин съдия, защото той компрометира това жури. Бих искал да попитам съдебните заседатели защо не са намерили основание за обвинение по тези точки.
— Има причина обсъжданията на съдебните заседатели да се провеждат без нашето присъствие, господин Джакс, и наред с привилегията за поверителност между адвокат и клиент, тайната на процеса на обсъждане и размисъл е друга отличителна черта на нашата съдебна система. Няма да ви разреша да разпитате съдебните заседатели за мотивите за решенията им. А сега, приставе, бихте ли помолили председателя на журито да подпише решението и после да го дадете на секретаря ми да го заведе в деловодството? Благодаря. — Маклейн се обърна към Закари: — Господин Закари, ще дойдете пак при съдия Харди на дванайсети август за изслушване за мярката за неотклонение. Засега отказвам да ви освободя под гаранция, но ще отбележа, че господин Астър е официалният ви адвокат и той ще обсъди въпроса със съдия Харди.
— Благодаря.
— Добре. Следващият случай, моля.
Кайл Джакс говореше по телефона в коридора, несъмнено с Рой Лю. Журналистите и най-вече Джуд Чанс с неговата армия от връзки във всяка съдебна палата в страната бързо щяха да научат, че съдебните заседатели са отказали да подведат под отговорност обвиняемия за убийството и отвличането, и до един час новината щеше да бъде във всички новинарски сайтове.
Джакс затвори и каза на Ярдли:
— Мисля, че трябва да обжалваме.
— Какво да обжалваме?
— Това бяха глупости.
— Не може да обжалваш решение на голямо жури, което не е намерило основания за предявяване на официално обвинение, Кайл. Предупредих те, че ще да стане така.
— Тогава ще отхвърлим иска, ще прекратим делото и отново ще изправим Закари пред голямо жури.
— Не можеш, освен ако нямаш нови доказателства. Имаш углавни престъпления и може да искаш затвор. Придържай се към това засега.
— И какво? — изръмжа той. — Да оставя копелето да се измъкне безнаказано за убийство?
— Не ми повишавай тон.
Джакс поклати глава и измърмори:
— Пълни тъпотии.
Ярдли пристъпи една крачка по-близо до него и го накара да я погледне в очите.
—
Астър зави зад ъгъла на коридора и Джакс го видя.
— Големи мръсотии направи в залата! Не мисли, че ще го забравя! И когато всичко приключи, може да те докладвам в Адвокатската колегия. И бъди сигурен, че ще говоря с всички в прокуратурата за това, по дяволите! Ще се погрижа да не ти дават хубави дела.
Астър се ухили и рече:
— Глътни един ксанакс, Били Хлапето. Толкова много напрежение не е полезно за здравето ти. — Той погледна Ярдли. — Ще те изпратя.
Щом стигнаха до асансьорите, далеч от Джакс, Джесика попита:
— Знаеш, че Окръжната прокуратура ще поеме делото, нали?
Астър повдигна рамене.
— На това разчитах. Но Окръжната прокуратура не е федерален съд. Може да се споразумеем.
— Към какво ще се стремиш?
— Зависи колко силен е обвинителният акт на прокуратурата, но ако е така солиден, както изглежда според „Сън“, ще кажа на Закари да признае непредумишлено убийство.
— Няма начин да присъдят непредумишлено убийство.
— Никога не се знае.
Ярдли почувства напрежение при мисълта, че Закари може да бъде осъден за непредумишлено убийство. Той можеше да излежи само пет години. Какво щеше да се случи с Анджи, когато го освободяха? Щеше ли да се опита да довърши започнатото?
Излязоха навън. Астър сложи слънчевите си очила и попита:
— Обяд?
— Не мога днес. Може ли да го отложим за някой друг път?
— Добре. И предложението ми беше сериозно. Ако искаш да дойдеш на другата страна, Лили и аз с радост ще те приемем.
— Ще си помисля.