Четвъртата картина

— За какво всъщност става въпрос? Винаги сме разговаряли по телефона, а сега ненадейно идваш в дома ми. Защо настояваш толкова много?

Солс вдигна рамене.

— Искам само да съм сигурен, че добрият доктор ще бъде осъден и мисля, че ти имаш най-голям шанс да го тикнеш зад решетките.

— И ако загубя, ти, разбира се, ще кажеш по новините, че аз съм федерален прокурор и съм претупала набързо делото и съм се издънила, нали?

Той въздъхна шумно, облегна се назад на дивана, притисна вратовръзката си към корема и я оправи.

— Говорих с Рой и с Главната прокуратура. Той иска някой от Окръжната прокуратура, поне индиректно, да поеме случая, за да не изглежда, че са се изложили толкова здраво. Ако федерален прокурор, макар и току-що напуснал, вземе участие в съдебното преследване и постигне осъдителна присъда, те ще могат да кажат, че вършат работата си и винаги осъждат обвиняемия, или каквито там глупости искат да измислят.

— А ти какво ще спечелиш?

Солс се прокашля.

— Случаят привлича голямо обществено внимание и хората по високите етажи на властта са ядосани как се развива досега. Ако има осъдителна присъда, имам уверения, че ще получа подкрепата им на следващите избори.

Ярдли се засмя.

— Главният прокурор е казал, че ще те подкрепи, ако спечелиш делото, а? Предполагах, че ще ти предложи нещо по-добро. Той може да те подкрепи при всички случаи.

Солс поклати глава.

— Може би да, а може би не. Ако главният прокурор на Невада ме подкрепи за главен прокурор, това ще бъде голяма победа. Той има огромно влияние. Не трябва да се възприема лекомислено.

— За мен прокурорската работа не е да бележа победи, Нейтън.

— Хей, можеше да те излъжа и да кажа, че Бри е затрупана с работа и не може да поеме делото, или някоя друга глупост, но не го направих. Освен това всички знаем, че ти си най-добрата за тази работа.

Ярдли погледна навън през плъзгащите се стъклени врати на балкона и се замисли.

— Ще трябва да си помисля.

— Е, това е по-добре от отказ. Но не мисли твърде дълго. Искам да присъстваш на пресконференцията, когато ще обявим, че ние ще го съдим. А това е утре.

— Ще ти кажа дотогава.

41.

Служителката в прокуратурата каза на Дилън Астър, че не са му подготвили материалите по делото и той разговаря с един помощник, който му каза същото. След това Астър излъга, че Кайл Джакс му е казал да му дадат всичко колкото е възможно по-скоро. Въпреки че се наложи да чака за копия на всички снимки, видеозаписи, скици, анализи и лабораторни доклади, той си тръгна с докладите на полицията и ФБР — цяла купчина листове, дебела колкото роман.

Върна се в кантората, направи копия и сложи един комплект на бюрото на Лили Ричи. След това седна в кабинета си и започна да чете.

На първо четене доказателствата изглеждаха неоспорими. Болдуин и Гарет умееха да пишат убедително и аргументите, които бяха събрали срещу Закари, бяха изградени върху съдебна заповед за обиск — беше изключително благоразумно от тяхна страна да претърсят само гаража, вместо къщата — и солидни доказателства. Само рицинът, спринцовките и ролката бинт щяха да са почти непреодолимо препятствие за защитата. Да не говорим за репродукциите на картините. Единствената реална грешка беше завеждането на делото — засега случаят трябваше да бъде заведен в щатски съд, тъй като федералната юрисдикция не беше ясна, и Астър не можа да не се ухили самодоволно, като си представи колко ядосан е Кайл Джакс.

На второ четене обаче започнаха до се появяват по-големи недостатъци. Астър извади маркер и подчерта всичко, макар и слабо свързано със защитата на Закари. Имаше само два начина да се спечелят съдебните заседатели в дело за убийство на своя страна — да се опише жертвата като чудовище, което си го е заслужавало, или да се насочи пръст към някой друг.

Ричи влезе малко по-късно с купчината доклади, които Астър беше оставил. Тя се стовари на дивана в кабинета му и каза:

— Интересно четиво.

— Болдуин пише добри доклади. И тези на Гарет не са лоши, но той пропуска твърде много детайли. Мисля, че е мързелив.

— И четири пъти е написал грешно „ресторант“. Не знам защо, но това адски ме подразни.

— Защото си завършила английска литература. Е, какви са първите ти впечатления?

— Виновен е.

— Така ли?

Ричи се беше втренчила в тавана, сложила ръка върху облегалката на дивана.

— Не си ли съгласен?

— Не знам. Първо, Закари е интелигентен. Би трябвало да знае, че ако убие приятелката си и жената, с която ѝ изневерява, той е първият човек, когото полицията ще разследва.

— Адвокати, лекари, професори — и те убиват приятелките си, както правят другите, Дилън.

— Знам, но той не ми се видя импулсивен. Видя ли умивалника в килията му? Четката му за зъби, сапунът, пастата за зъби бяха подредени в права линия и дрехите му бяха прилежно сгънати. Струва ми се, че Закари страда от обсесивно-компулсивно разстройство, а да цапардоса жената по главата, докато тя излиза от мола, е доста мърлява работа.