Четвъртата картина

Ярдли се загледа в него, докато той пресичаше улицата. Загложди я вълна на раздразнение, като си помисли как се бяха развили нещата днес. Тя беше казала на Лю и Джакс точно какво ще се случи, но те бяха отказали да я послушат. Ако имаше по-слаб адвокат, Закари щеше да бъде предаден на съд по всички обвинения, но Астър ги беше надхитрил. По всяка вероятност щеше да надхитри и прокурорите на съдебния процес. В такъв нашумял случай, с толкова голямо медийно внимание, победата на Астър щеше да промени живота му. Вече нямаше да му се налага да се бори за клиенти. Затова той щеше да вложи цялата си енергия в това дело, докато някой произволно определен прокурор изобщо нямаше да е толкова ангажиран и ентусиазиран. Понякога изходът на делото се решаваше от това кой иска повече победата.

* * *

Ярдли седеше на дивана в дома си и гледаше телевизия, когато се обади Болдуин.

— Вярно ли е? — попита той.

— Да.

— И сега какво ще правят?

— Ще го съди или щатската, или Районната прокуратура. Случаят е твърде тежък, за да бъде пренебрегнат. Вече е кошмар за прокуратурата, но ако могат да постигнат осъдителни присъди, след като федералните власти не могат, определено ще го смятат за бонус.

Болдуин въздъхна.

— Как се случи това, по дяволите?

— Прокурорът беше немарлив, а адвокатът на Закари си свърши работата.

Телефонът ѝ иззвъня, че и друг я търси. Непознат номер.

— Изчакай малко — каза тя на Болдуин и превключи на другата линия. — Джесика.

— Джесика, обажда се Бри Джонсън.

Отначало Ярдли не можа да се сети коя е Бри Джонсън, но после си спомни, че е прокурор в окръг Кларк. Двете бяха работили по две дела.

— Надявам се, не възразяваш, че взех номера ти от Рой Лю. Той каза, че няма да имаш нищо против.

— Нямам. С какво мога да помогна?

— Ами, сигурна съм, че вече си чула какво стана със случая на Палача от Кримзън Лейк.

— Да.

— Нейтън е бесен. Предполагам, че от Главната прокуратура са се обадили и са се разкрещели на Рой, който се е обадил и се е разкрещял на щатската прокуратура, откъдето са се обадили на Районната и са се разкрещели на Нейтън… Не знам. Цял ден имаше крясъци и заканително сочене с пръст. Неуспехът да се предявят обвинения сигурно вече е в новините на всички кабелни телевизии.

— Сигурно.

— Очевидно ще отхвърлят случая като федерален и ще го възложат на нас тук, така че ние изтеглихме късата клечка. Все едно, питам се дали аз и Нейтън може да дойдем у вас сега. Няма да ти отнемем много време.

— Защо?

— По-добре е да разговаряме лично.

Джонсън можеше да покани Ярдли в офиса си, но поиска да дойде в дома ѝ. Така тя би се чувствала по-спокойна и би било по-вероятно Джесика да се съгласи да направи услуга.

Тя продиктува адреса и добави, че ще се видят скоро.

Затвори, изключи телевизора, легна на дивана и се втренчи в тавана. Последния път, когато провери, температурата беше четиресет и един градуса. Тънка струйка пот погъделичка врата ѝ.

Ярдли си облече клин за йога и тениска и си направи плодово смути. Пиеше го бавно, на малки глътки, в кухнята, когато някой почука на вратата. Тя отвори и видя Бри Джонсън и Нейтън Солс, главния прокурор на окръг Кларк. Ярдли ги покани да влязат. Те седнаха на дивана, а тя се настани на канапето.

Солс беше заел длъжността само преди две години, когато тогавашният главен прокурор, който се кандидатира за нов мандат, беше уличен във финансови злоупотреби с парите за кампанията.

Доказано независим човек, който говореше искрено и достъпно и беше винаги готов да помогне, Солс приличаше по-скоро на фермер, отколкото на човек, на когото му отиват костюми, телевизионни изяви и речи за правосъдие.

— Домът ти е много хубав — отбеляза Бри.

— Благодаря. Но скоро ще се местим. В Санта Бонита.

— Рой спомена за това. Искрено се изненадах, че напускаш. Винаги съм си мислила, че никога няма да се откажеш.

— Предполагам, че имам нужда от промяна.

Бри кимна и погледна украсата в дома. Джесика отказваше да закачи картини по стените, но имаше няколко азиатски гравюри и декоративни кадилници за тамян.

— Е, може би се досещаш защо сме дошли.

— Подозирам.

— Джесика, ще пристъпя направо към въпроса, защото не обичам да губя време — каза Солс. — Мисля, че е по-добре да дойдеш при нас като специален прокурор по това дело.

Ярдли очакваше тази молба. Те печелеха при всички случаи. Ако тя спечелеше делото, Районната прокуратура на окръг Кларк щеше да си припише заслугата. Ако загубеше, щяха да кажат, че вината не е тяхна, и че тя, федерален прокурор, е оплескала съдебния процес.

— Защо бих искала да го направя, Нейтън?

— Защото мисля, че за теб този случай е от особено значение, а Рой не го е възложил на теб.

— Какво те кара да мислиш така?

Солс се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Познавам отдавна Рой. Знам как разсъждава.

— Само защото може би този случай е от особено значение за мен, не означава, че искам да бъда прокурорът по него. Бри ще свърши чудесна работа.

— Знам, но смятам, че ти ще се представиш още по-добре.

Ярдли скръсти ръце в скута си.