Четвъртото измерение

Хедър отвори уста, за да протестира, че не си е отишла, че това е само временна раздяла, че нещата са много сложни. Но се отказа и леко се усмихна, приемайки комплимента.

Сервитьорът пристигна.

— Ще пием ли малко вино с обяда? — попита Пол.

Докато се връщаше сама към офиса си след обяда, Хедър използва електронния си бележник, за да провери телефонната поща. Имаше съобщение от Кайл, в което се казваше, че трябва да говори с нея за нещо важно. Тъй като беше близо до „Мълин хол“, реши направо да се отбие при него и да разбере какво иска.

— О, здравей, Хедър — каза Кайл, щом вратата на лабораторията му се плъзна встрани. — Благодаря, че намина. Трябва да говоря с теб. Седни.

Хедър бе леко замаяна от виното, което беше изпила; да седне бе наистина добра идея. Тя се отпусна на стола пред Чийтах.

Кайл се настани на ъгъла на едно от бюрата.

— Трябва да говоря с теб за Джош Хъникър.

Хедър се стегна.

— Какво за него?

— Извинявай, зная, че ме помоли никога да не го споменавам, но името му изникна днес.

Хедър присви очи.

— В какъв контекст?

— Имаше ли нещо необичайно около смъртта му?

— Какво имаш предвид под „необичайно“?

— Ами — каза Кайл, — говори се, че се е самоубил, защото е бил гей.

Хедър кимна.

— За мен това беше новина, но, да, така казват — тя сви леко рамене, като че ли признаваше колко много са се променили времената; не можеше да си представи днес някой да се самоубие само заради това.

— Но ти не смяташе, че е гей?

— О, господи, Кайл, не зная. Изглеждаше че наистина ме харесва, но казват, че е имал сексуални взаимоотношения с човека, когото считах просто за негов съквартирант. За какво е всичко това?

Кайл пое дълбоко въздух.

— Една жена дойде днес при мен. Каза, че представлява консорциум, който притежава копие на дискетата, съдържаща извънземно радиопослание, получено от Хъникър преди да умре.

Хедър кимна.

— Не изглеждаш изненадана.

— Е, не за първи път чувам историята, че той е прихванал някакво съобщение. Това е слух, който с години се носи из ПТИР кръговете. Но, знаеш ли, това са просто приказки.

— Наистина изглежда доста невероятно съвпадение, нали? — каза Кайл. — Искам да кажа, две послания, предполагаемо от две различни звезди, толкова близо едно до друго: тези, които се предполага, че Хъникър е уловил през хиляда деветстотин деветдесет и четвърта, и последвалите послания от Алфа Кентавър, започнали тринадесет години по-късно.

— О, не зная — каза Хедър. — ПТИР изследователите първоначално мислеха, че ще приемем много повече излъчвания, отколкото имаме до този момент. До 1994-та, в продължение на тридесет години, само бяхме слушали за извънземни радиосигнали; може да е имало безброй опити да се свържат с нас преди да имаме радиотелескопи, а може и утре да осъществим нов контакт — ние просто не знаем колко често трябва да очакваме радиоконтакти с друга цивилизация.

Кайл кимна.

— Затворили са радиотелескопа в „Алгонкуин“ скоро след предполагаемото засичане на излъчването от Хъникър.

Хедър се усмихна тъжно.

— Едва ли има нужда аз да ти разказвам за действията на правителството в миналото. Освен това, ако такава дискета съществува, защо някой ще идва при тебе заради нея?

— Жената каза, че Хъникър е кодирал посланието, като е използвал PCA — това е система, която използва простите делители на едно много голямо число като ключ към шифъра.

— Правено ли е такова нещо тогава?

— Разбира се. Още през хиляда деветстотин седемдесет и седма тримата учени кодират съобщение като използват 129-цифрено произведение на две неделими числа. Предложили са награда от сто долара на този, който успее да го дешифрира.

— И успял ли е някой?

— След години, да. През хиляда деветстотин деветдесет и четвърта, мисля.

— Какво се е казвало в него?

— „Вълшебните думи са: гнуслив костобер.“

— Какво, по дяволите, е „костобер“?

— Това е вид брадат лешояд, мисля. Били са необходими шестстотин доброволци от целия свят, като всеки е работил върху част от проблема в продължение на период от осем месеца, за да се разбие кода — над сто квадрилиона инструкции.

— Тогава защо не са направили същото и с посланието на Джош?

— Той е използвал число с 512 цифри — а всяка допълнителна цифра е допълнителен разряд в степента, разбира се. Те работят върху това още оттогава като използват всички конвенционални средства, но все още не са го разшифровали.

— О! Но защо този консорциум се обръща към тебе? — Тя беше от хората, които произнасяха твърдо „ц“.

— Понеже мислят, че съм близо до пробив при квантовите компютри. Аз все още не съм готов — разполагаме само с една прототипна система и дори ако успеем да я оправим, тя ще работи само с числа, които са дълги точно триста цифри. Но след няколко месеца, при късмет, ще имам система, която би могла да дешифрира послание с всякаква дължина почти мигновено.

— А!

— Мисля, че тази жена, която дойде при мене, иска да патентова независимо каква технология може да се извлече от посланието.