Четвъртото измерение

— Но това е възмутително — каза Хедър. — Дори и да съществува такова послание — а аз се съмнявам в това — то принадлежи на всеки един от нас. — Тя замълча за миг. — И освен това…

— Какво?

— Ами — каза Хедър с мрачно изражение, — ако то съществува, тогава Джош се е самоубил, след като е видял съдържанието му. Може би… може би никой човек не би искал да знае тези неща.

— Смяташ, че неговото самоубийство може наистина да е било свързано с посланието?

— Може би. Доколкото знаех, той не беше гей или бисексуален.

— Но какво ще е това послание, което би накарало човек да се самоубие, а преди това да го скрие от останалото човечество? — попита Кайл.

Хедър мълча известно време и после каза:

— „Раят съществува, той е абсолютен и всеки отива там.“

— Защо да се пази такава тайна?

— За да може човешката раса да продължи да съществува. Ако всеки научи, че това е истина, всички ние ще посегнем на живота си, за да отидем по-скоро там, и хомо сапиенсът ще бъде унищожен за една нощ.

Кайл се замисли върху това.

— Тогава защо ще оставя кодирана версия на посланието? Защо просто не го е унищожил напълно?

— Може би това е като при Папата — усмихна се Хедър. По лицето на Кайл си личеше, че не схваща. — Казват, че във Ватикана има пророчество, което е под ключ; то е там от векове. От време на време някой Папа го поглежда — обхваща го ужас и отново го заключва. Поне такава е историята.

Кайл се намръщи.

— Е, този консорциум иска от мене да работя за тях; предлагат много пари.

— Колко? — попита Хедър.

По лицето му можеше да види, че се колебае. Още преди да заговори, тя знаеше какво си мисли: ако не си изгладим отношенията, разумно ли е да разкривам величината на един нов източник на доходи?

— Беше, а… доста значителна сума — завърши Кайл.

— Разбирам — каза Хедър.

— Те вече са се свързали и с друг изследовател, който също е близо до успех. — Той направи пауза. — Сапърщайн.

— Ти мразиш този човек.

— Точно така.

— Не зная. Може би трябва да го направиш.

— Защо?

— Добре, да предположим, че Сапърщайн или някой друг го направи вместо тебе. Това не означава, че посланието на Хъникър, ако действително съществува, ще излезе на бял свят — правителството несъмнено има копие на посланието, ала те са го държали в тайна вече над двадесет години.

— Вероятно. Но аз съм сигурен, че консорциумът ще ме накара да подпиша СНТ.

— А — каза Хедър, имитирайки съпруга си. — Прословутото СНТ.

Той се усмихна.

— СНТ е споразумение за неразкриване на тайна. Навярно ще ме накарат да подпиша договор с много строги клаузи, които ще включват това да не разгласявам съдържанието на посланието, дори неговото съществуване.

— Хм. Какво мислиш да правиш?

Кайл разпери ръце.

— Има една стара пародия от Монти Пайтън на един анекдот, толкова смешен, че буквално ще умреш от смях, ако го чуеш; бил е използван като съюзническо оръжие през Втората световна война. Трябвало е група от хора да го превеждат от английски на немски, като всеки човек е превеждал по една дума. Един от тях случайно видял две думи и свършил в интензивното отделение. — Той спря за миг. — Не зная. Ако някой ти подаде един анекдот и ти каже, че е толкова смешен, не трябва ли сам да се увериш? — Той отново замълча. — Дори и Хъникър наистина да се е самоубил, след като го е прочел, аз искам да знам какво казва посланието на извънземните.

— Може да не се поддава на дешифриране, както и посланията на кентавърийците. Дори и да откриеш простите делители, това не означава, че ще разбереш смисъла на съобщението. Имам предвид, противно на това, което казах преди малко, че навярно е правдоподобно Джош да се е самоубил поради лични причини, а посланието да няма нищо общо.

— Може и така да е — каза Кайл. — Или може би посланието е представлявало пиктограма, която по стечение на обстоятелствата е означавала нещо само за Хъникър. — Той посочи с пръст картината на Дали. — Знаеш ли, може би като малък е откраднал парите от кутията за благодеяния в църквата и пиктограмата случайно е изглеждала като Христос на кръста или нещо такова. Това го е докарало да лудост.

— Нещо, което не би могло да се случи с тебе, ти, атеист такъв.

Кайл сви рамене.

— Може би трябва да го направиш — каза Хедър. После снижи гласа си: — Все пак, ако Беки…

Кайл кимна.

— Ако Беки ме осъди и загубя всичко, което е известно на света, че притежавам, ще бъде добре да имам рентабилен източник на доходи.

Хедър не проговори известно време, а после каза:

— Трябва да си тръгвам.

Кайл стана от бюрото.

— Благодаря ти, че дойде.

Хедър се усмихна уморено и излезе.

Кайл седна обратно на стола си и се замисли. Възможно ли беше да съществува нещо, което, ако някой му го разкриеше, би го накарало да се самоубие?

Не. Не, разбира се.

Освен…

Той потръпна.

Да, имаше нещо, което, ако някой му го разкриеше, би го накарало да посегне на живота си, също като бедния Джош Хъникър преди толкова години сред онази пустош.

Доказателството, че именно той, а не Беки има фалшиви спомени за онова, което действително се е случило в нейното детство.

16.