Четвъртото измерение

Беки влезе и седна на един стол. Беше с доста по-дълга коса от сега — спускаше се по гърба й.

— Добър вечер, Тиквичке — каза Кайл.

Беки се усмихна.

Някога бяха семейство. Хедър почувства болка, припомняйки си какво бяха загубили.

Но вече имаше образ на Беки, за който да се захване. Тя го използва като начална точка за изследване спомените на съпруга си за Беки. Можеше, разбира се, да прескочи от ума на Кайл в този на Беки, но как изобщо щеше да оправдае това? Макар че нарушаването на личната тайна на Кайл беше нещо лошо — знаеше това и мразеше себе си, че го прави — тя имаше основание. Но да нахлуе в ума на Беки…

Не, не, тя нямаше да направи това — особено след като все още не знае дали има начин да различи фалшивите спомени от истинските. Щеше да продължи своето търсене, своята археология тук, в ума на Кайл. Той беше подсъдимият.

Тя се съсредоточи като се чудеше каква ли ще бъде присъдата.

Кайл пристигна в лабораторията в понеделник рано сутринта. Като излезе от асансьора на третия етаж и зави по извития коридор, сърцето му подскочи. Една жена с азиатски черти на лицето се беше облегнала на парапета покрай атриума.

— Добро утро, д-р Грейвс.

— А, добро утро… ъ…

— Чикаматсу.

— Да, разбира се, госпожа Чикаматсу.

Този тъмносив костюм изглеждаше дори още по-скъп от онзи, с който беше облечена предишния път.

— Вие не ми се обадихте по телефона, нито отговорихте на съобщенията, които ви оставих на електронната поща.

— Съжалявам, бях доста зает. А и все още не съм разрешил проблема. Стабилизирахме полетата на Дембински, но все още получаваме масивна декохерентност. — Кайл допря палеца си до сканиращата пластина отстрани на вратата на лабораторията. Тя издаде сигнал в потвърждение и заключващият лост се освободи, прозвучавайки като пистолетен изстрел.

— Добрутро, д-р Грейвс — каза Чийтах, който бе оставен включен от събота. — Имам нов анекдот за теб… о, извинете ме, не разбрах, че имаш гост.

Кайл остави шапката си на старомодната закачалка; той винаги носеше шапка през лятото, за да предпази оплешивялото си теме от слънцето.

— Чийтах, това е госпожа Чикаматсу.

Очите на Чийтах се завъртяха на фокус.

— Приятно ми е, госпожо Чикаматсу.

Чикаматсу вдигна тънките си вежди, малко объркана.

— Чийтах е АПЕ — каза Кайл. — Знаете, компютърна симулация, която подражава на човека.

— Аз наистина смятам използването на термина „апе“3 за обидно — каза Чийтах.

Кайл се усмихна.

— Виждате ли? Искрено звучащо възмущение. Самият аз съм го програмирал. Това е първото нещо, което ви е необходимо в една университетска среда: способността да се обиждате от всяко нещо, било то реално или въображаемо.

Началните тонове на Петата симфония на Бетовен прозвучаха от говорителя на Чийтах.

— Какво беше това? — попита Чикаматсу.

— Неговият смях. Ще го оправя някой ден.

— Да — каза Чийтах. — Отърви ме от тези виенски струнни инструменти. Какво ще кажеш за обой вместо тях? Може би един Бон обой?

— Какво? — извърна се Кайл. — О, сетих се. — Той се обърна към Чикаматсу. — Чийтах се опитва да бъде духовит.

— Бон обой? — повтори жената.

Кайл се ухили въпреки волята си.

— Бон е там, където е бил роден Бетовен; бонобо е шимпанзе пигмей — АПЕ, нали виждате?

Японката поклати глава неразбиращо.

— Щом казвате. Сега, какво става с предложението на моя консорциум? Знаем, че ще бъдете зает, след като осъществите пробива си; искаме да ни дадете гаранции, че незабавно ще се заемете с нашия проблем.

Кайл се зае с кафемашината.

— Моята съпруга мисли, че каквото и да е уловил Хъникер, то принадлежи на цялото човечество и аз съм съгласен с нея. Ще се радвам да разшифровам посланието за вас, но няма да подпиша споразумение за неразкриване на тайна относно неговото съдържание.

Чикаматсу се намръщи.

— Упълномощена съм да подсладя сделката. Мога да ви предложа трипроцентов дял…

— Не става дума за това. Наистина.

— Тогава ще трябва да се обърнем към д-р Сапърщайн.

Кайл стисна зъби.

— Разбирам. — Но след това се усмихна. — Предайте на Шломо моите поздрави.

Нека Сапърщайн знае, че са дошли първо при мен — че получава моите отпадъци.

— Искрено желая да размислите — каза Чикаматсу.

— Съжалявам.

— Ако промените решението си — каза тя, подавайки му пластмасова визитна картичка, — обадете ми се.

Кайл взе визитката и я погледна. На нея беше напечатана само думата „Чикаматсу“, но в единия край имаше магнитна лента.

— Ще бъда в Роял Йорк още два дни, но ако пъхнете тази карта в който и да е телефон, където и да е по света, тя ще набере номера на клетъчния ми телефон за моя сметка.

— Не мисля, че ще променя решението си — каза Кайл.

Чикаматсу кимна и се отправи към вратата.

— За какво беше всичко това? — попита Чийтах, след като тя излезе.

Кайл направи най-добрата си имитация на Богарт:

— Нешътата, от които са направени мечтите.

— Моля? — каза Чийтах.

Кайл завъртя очи.

— Децата днес — каза той.

30.

Хедър откри всякакви спомени за Беки в ума на Кайл, но нито един от тях не беше свързан с обвинението на Беки.