Четвъртото измерение

Хедър беше виждала дъщеря си гола. Бяха членували в един и същ здравен клуб на улица „Дъферин“. В действителност никога не се бе вглеждала внимателно в дъщеря си, освен да отбележи, с известна завист, че има стройна, млада фигура, без никакви белези от разпъване на кожата, каквито самата Хедър беше получила още след първата си бременност. Беше забелязала, все пак, че стегнатите, конични гърди на Беки все още не бяха започнали да увисват.

Гърдите на Беки.

Претърсване на паметта — но тази на Хедър, а не на Кайл.

Беки беше дошла при майка си, когато бе на петнадесет или шестнадесет години, малко преди времето, когато за първи път започна да излиза с момче. Беше свалила ризата си и малкия си сутиен и беше показала на майка си мястото между гърдите си. Там имаше голяма кафява бенка, изпъкнала като гума на молив.

— Мразя я — беше казала Беки.

Хедър бе разбрала, че времената са се променили: Беки беше живяла с бенката години наред; наистина преди три години тя бе преодоляла стеснителността си и се бе консултирала с д-р Редмънд, който я увери, че не е злокачествена. Без съмнение безброй момичета я бяха виждали в съблекалнята в училище. Сега обаче, когато ходеше на срещи, тя си мислеше за това, как едно момче би я възприело. Всичко се развиваше с доста стремглави темпове за Хедър — нейната дъщеря растеше твърде бързо.

Или не беше така? Самата Хедър беше само на шестнадесет, когато за първи път позволи на Били Каръпидс да пъхне ръката си под блузата й. Бяха направили това в тъмното, в неговата кола. Той не беше видял нищо, но ако Хедър имаше бенка като тази на Беки, щеше да я усети. Как щеше да реагира?

— Искам да ми бъде махната — каза Беки.

Хедър се бе замислила, преди да отговори. Две от приятелките на Беки от гимназията вече си бяха оперирали носовете. Една си бе изчистила луничките с лазер. Четвърта дори се бе подложила на операция за уголемяване на бюста. В сравнение с тях, това беше нищо: локален анестетик, резване със скалпела и готово! — един реален източник на безпокойство вече го нямаше.

— Моля те — каза Беки, когато майка й не отговори веднага. Тя звучеше толкова настойчиво, че за миг Хедър си помисли, че Беки ще каже, че това трябва да стане до петък вечерта, но очевидно нещата не бяха толкова спешни.

— Ще се наложи да ти сложат някой и друг бод, обзалагам се.

Беки помисли върху това.

— Бих могла да го направя през пролетната ваканция — каза тя, очевидно не желаейки да се изправи в училищната съблекалня с оперативни шевове, тръгващи от гръдната й кост.

— Разбира се, щом искаш — каза Хедър като се усмихна топло на дъщеря си. — Ще трябва д-р Редмънд да ни препоръча някого.

— Благодаря ти, мамо. Ти си най-добрата. — Тя замълча за малко. — Обаче не казвай на татко. Бих умряла от срам.

Хедър се усмихна.

— Нито дума.

Хедър все още виждаше тази бенка. Беше я видяла още два пъти, преди да бъде премахната и веднъж след операцията, когато тя плаваше в малък контейнер за медицински проби, преди да бъде отнесена в лабораторията, за да я изследват. Както беше обещала на Беки, Хедър никога не спомена и дума на Кайл за малката пластична операция. Здравната застраховка на Онтарио не я покриваше — операцията, все пак, беше чисто козметична — но струваше по-малко от сто долара; Хедър беше платила с кредитната си карта и беше отвела своята много по-щастлива дъщеря вкъщи.

Тя извика във въображението си образа на гърдите на дъщеря си, с телесен цвят, гладки, стегнати, с бенката между тях и потопи този образ в матрицата от спомени на Кайл, търсейки някакво съвпадение.

Нейният собствен спомен можеше да е избледнял — все пак беше преди около три години. Опита се да си представи по-големи гърди, зърна с различен цвят, по-големи и по-малки бенки.

Но нямаше никакво съвпадение. Кайл никога не беше виждал бенката.

Той идваше в моята стая, караше ме да си сваля нощницата, галеше гърдите ми и после…

И после, нищо. Кайл никога не беше виждал дъщеря си гола — поне не след времето на нейния пубертет, не и по времето, когато имаше истински гърди.

Хедър почувства, че цялата се разтреперва. Изобщо не се бе случило. Нищо от това. Изобщо не бе имало злоупотреба от страна на Кайл.

Брайън Кайл Грейвс беше добър човек, добър съпруг и добър баща. Никога не беше наранявал дъщеря си. Хедър беше сигурна в това. Най-после, тя беше сигурна.

Сълзите се стичаха по лицето й. Тя почти не ги забелязваше — влагата, соленият вкус на някоя, плъзнала се в устата й, всичко това беше само едно смущение от външния свят.

Беше сгрешила — толкова бе сгрешила, че дори заподозря съпруга си. Ако тя беше обвинена, той щеше да остане до нея, никога нямаше да се усъмни в нейната невинност. А тя се беше усъмнила. Беше си изградила ужасно погрешна представа за него. О, тя никога не го беше обвинила директно. Но срамът, че се е съмнявала, бе почти непоносим.

Хедър положи усилие на волята да се измъкне от психопространството. Свали кубичната врата и залитайки излезе в острата светлина на сценичните лампи.