Четвъртото измерение

Хедър престояваше възможно най-дълго в психопространството между прекъсванията за тоалетната, но при едно такова прекъсване тя прегледа видеолентата през визьора на камерата.

За нейно изумление, сбирката от кубове наистина заблестя — и боята, и субстратът пламтяха — а след това компонентите като че ли започнаха да се отдалечават като всеки съставен куб се отдели.

И тогава, невероятно, конструкцията изчезна.

Хедър превъртя бързо напред, за да види как конструкцията изниква отново от нищото.

Изумително.

Конструкцията наистина се сгъваше ката или ана; тя наистина се пренасяше в един друг свят.

Хедър продължи да търси и през почивните дни, разкривайки много различни страни на Кайл. Въпреки че се съсредоточаваше върху неговите мисли за дъщеря му, срещна и много спомени за неговата работа, за тяхната женитба и за нея самата. Очевидно не винаги я бе гледал с безкритично око. Отпуснати бедра наистина!

Това хвърляше светлина върху нещата, беше пленително, неустоимо. Имаше толкова много, което искаше да разбере за него.

Но не можеше да се бави. Тя имаше мисия.

И най-после, в понеделник сутринта, тя намери това, което търсеше.

Страхуваше се да продължи.

Изнасилването на онази непозната французойка все още я преследваше, но ако това…

Ако това, от което се страхуваше, беше истина…

То щеше да я преследва, да я нарани, да я отврати, щеше да я направи способна да убие.

И тя знаеше, че никога нямаше да може да измие образите от ума си.

Но нали точно това търсеше — това, за което не можеше да има съмнения.

Нощ. Спалнята на Беки, осветена от уличната светлина, процеждаща се по ръбовете на венецианските щори. На стена, трудно различим в полумрака, имаше плакат на Кътроут Дженкинс, рок-звезда, идол на Беки, когато беше на четиринадесет години.

Всичко това се виждаше от гледната точка на Кайл. Той стоеше на прага на стаята. Коридорът беше тъмен. Той виждаше Беки, която лежи в леглото, сгушена под тежката зелена завивка. Беше будна. Погледна към него. Хедър очакваше да види на лицето й страх или погнуса, или дори меланхолично примирение, но бе шокирана да види, че Беки се усмихна: проблясване в тъмнината; тогава носеше скоби на зъбите си.

Тя се усмихна.

Нямаше такова нещо като консенсус между един подрастващ и един възрастен — Хедър знаеше това. Но усмивката беше толкова топла, толкова благосклонна…

Кайл се приближи, а Беки се измести в другия край на леглото като му направи място.

После се надигна и седна.

Кайл се наведе, присядайки в края на леглото. Беки протегна ръка към него…

… и пое каничката, която той й подаваше.

— Точно както го обичаш — каза Кайл. — С лимон.

— Благодаря, татко — рече Беки. Гласът й бе дрезгав. Тя хвана каничката и с двете си ръце и отпи от нея.

Хедър си припомни. Беки беше изкарала ужасна настинка преди около пет години. Накрая всички се бяха разболели.

Кайл протегна ръка и разроши тъмната коса на дъщеря си.

— Нищо не е достатъчно добро за моето малко момиченце — каза той.

Беки отново се усмихна.

— Извинявай, че те събудих с моето кашляне.

— Мисля, че и без друго си бях буден — каза Кайл и сви леко рамене. — Понякога не спя много добре.

После се наведе, целуна я нежно по бузата и стана от леглото.

— Надявам се утре да бъдеш по-добре, Тиквичке.

При тези думи той излезе от стаята на дъщеря си.

Хедър се почувства ужасно. Само преди миг беше готова да повярва, че собственият й съпруг е способен на най-ужасното нещо. Никога не беше имало и най-малко доказателство в подкрепа на обвинението на Беки, напротив, всякакъв вид причини да го счита за продукт на един твърде фанатизиран психоаналитик — и въпреки това, когато споменът бе започнал да се разнищва, показвайки как Кайл влиза в стаята на дъщеря си посред нощ, тя беше очаквала да види най-лошото. Само предположението за блудство с дете беше наистина достатъчно, за да се линчува един мъж. За първи път Хедър действително разбра какъв ужас изживяваше Кайл.

И все пак…

И все пак, само това, че една нощна среща — тази, която лесно изплува на повърхността — беше протекла добре, означаваше ли, че нищо неблагоприятно не се е случило изобщо? Беки беше живяла с родителите си осемнадесет години, което правеше — колко? — около шест хиляди нощи. Така че какво толкова, че Кайл беше отговорен и мил баща през една от тях?

Тя все повече усъвършенстваше метода си за достъп до точно определени спомени; ключът беше в съсредоточаването върху образ, свързан с инцидента, който търсеше. Но образът трябваше да е точен. Беше крайна проява на лош вкус да се опитва да извика образа на Кайл как интимничи с Беки, но щеше да е и безполезно. Ако образът не съвпадаше точно със собствените спомени на Кайл — от негова гледна точка, разбира се — нямаше да се осъществи връзка и споменът щеше да остане заключен.