Четвъртото измерение

Избърса очите си, издуха носа си и седна в своя стол като втренчено се загледа в избелелите завеси, опитвайки се да измисли какво ще каже на съпруга си.

31.

В лабораторията прозвуча звънецът на вратата. Заедно с Кайл вътре работеха двама аспиранти. Единият се приближи до вратата и тя се отвори.

— Бих искал да видя професор Грейвс — каза мъжът, който стоеше от другата страна на прага.

Кайл вдигна поглед.

— Мистър Кеш, нали? — каза той, като пресече стаята с протегната напред ръка.

— Точно така. Надявам се нямате нищо против, че дойдох без уговорена среща, но…

— Не, не. Няма нищо.

— Можем ли да поговорим някъде?

— В офиса ми — каза Кайл. Той се обърна към един от аспирантите: — Пиетро, виж дали можеш да напреднеш малко по проблема с неопределяемостта. Аз ще се върна след няколко минути.

Студентът кимна, а Кайл и Кеш се отправиха надолу по коридора към клиновидния офис на Кайл. Когато влязоха, Кайл избърза напред, за да разчисти втория стол, докато Кеш съзерцаваше плаката на „Алосаурус“.

— Извинявайте за бъркотията — каза Кайл. Кеш сгъна своите ръбести форми в стола.

— Имахте една събота и неделя, професор Грейвс. Надявам се, че сте помислили върху предложението на Банковата асоциация.

Кайл кимна.

— Мислих за това, да.

Кеш чакаше търпеливо.

— Съжалявам, мистър Кеш. Аз наистина не желая да напускам университета. Това място е било много добро към мене години наред.

Кеш кимна.

— Зная, че сте срещнали съпругата си тук и че сте защитили и трите си степени тук.

— Така е. — Кайл сви рамене. — Тук е моят дом.

— Вярвам, че офертата, която ви направих, беше много щедра — каза Кеш.

— Така е.

— Но ако трябва, мога да предложа повече.

— Не е въпрос на пари; точно това казвах на един колега по-рано днес. Тук ми харесва и искам да правя изследвания, които ще бъдат публикувани.

— Но ударът върху банковата индустрия…

— Разбирам, че съществуват потенциални проблеми. Мислите ли, че аз искам да предизвикам хаос? Ние сме още на години от поставянето на реална заплаха за сигурността на кредитните карти. Погледнете го по този начин: вие сте предупредени, че има вероятност квантовите компютри да преминат бариерата; сега можете да започнете работа върху нова система за кодиране. Вие оцеляхте при „Година 2000“, ще оцелеете и при това.

— Моята надежда беше — каза Кеш — да се справим с тази ситуация по възможно най-икономичния начин.

— Като купите мен — каза Кайл.

Кеш мълчеше.

— Залогът е много голям, професоре. Кажете своята цена.

— За мое голямо удоволствие, мистър Кеш, открих, че нямам такава.

Кеш стана.

— Всеки има цена, професоре. Всеки има. — Той се отправи към вратата. — Ако промените решението си, обадете ми се.

И след тези думи излезе.

* * *

Хедър изпитваше нужда да убеди своята единствена жива дъщеря в истината. Ако семейството щеше да се одобрява, трябваше да се започне с Беки.

Но това повдигаше един по-голям въпрос.

Кога Хедър щеше да излезе пред обществеността с нейното откритие на психопространството?

В началото тя го беше пазила под секрет, защото искаше да разработи една задоволителна теория за публикуване.

Сега обаче разполагаше с такава — макар и в необработен вид.

Но все още не беше направила изявление. Всичко, което трябваше да направи, за да установи своето първенство в тази област, се свеждаше до патентоващо съобщение пред новинарската група за извънземни сигнали. После щяха да последват по-задълбочено прецизирани издания, но тя можеше, още в тази минута да съобщи за своето откритие, ако искаше.

Платон беше казал, че един непознат живот не си струва да се живее.

Но той беше имал предвид себепознанието.

Кой можеше да живее със знанието, че всички и всеки би могъл под лупа да разглежда собствените му мисли? Какво щеше да стане с личната тайна? С търговските секрети? С правосъдието? С междуличностните взаимоотношения?

Това щеше да промени всичко и Хедър съвсем не беше сигурна, че щеше да е за добро.

Но не, не за това го пазеше под секрет. Не заради някаква възвишена загриженост за личната тайна на другите хора, макар че й харесваше мисълта, че поне малко отдаваше значение на това; освен при Кайл, тя се въздържаше от изкушението да навлиза в умовете на хора, които познаваше лично.

Не, истинската причина да не направи публично изявление беше много по-проста; харесваше й, поне засега, да бъде единствената, която притежава тази сила. Тя имаше нещо, което никой друг нямаше и все още не й се искаше да го сподели с останалите.

Не се гордееше с този факт, но си беше така. Дали Супермен беше пропилял и една минута в размисъл как да даде свръхсила на останалата част от човечеството? Разбира се, че не; той просто им бе помагал. Тогава защо нейна първа грижа трябваше да бъде споделянето на откритието?